Акционерният капитализъм ли е най-добрата форма за обществото?

Прав ли беше Милтън Фридмън, когато каза през 1970 г., че социалната отговорност на бизнеса е да прави възможно най-много пари за акционерите? Влиятелна група критици, както в бизнес общността, така и в академичните среди, смята, че той е сгрешил кардинално, пише за Financial Times Джефри Оуен, ръководител за индустриалната политика в Policy Exchange и бивш редактор във FT.

Лошото влияние на Фридмън, според тези критици, е отчасти отговорно за причиняването или влошаването на някои от най-сериозните проблеми в света, включително екологичната деградация и нарастващото неравенство. Това ще бъде коригирано, твърдят те, само ако доктрината за господство на акционерите бъде изоставена.

Този въпрос излезе на преден план, тъй като дебатът за това чии интереси трябва да обслужват компаниите се разгорещи. Unilever, например, беше атакувана, че се фокусира върху екологични и социални въпроси за сметка на стойността за акционерите. Лари Финк, ръководител на американския гигант в управлението на активи BlackRock, беше обвинен в за това, че настоява компаниите да обръщат повече внимание на интересите на заинтересованите страни, като служители, местни общности и обществото като цяло.

Безспорно обществените очаквания за това как трябва да се държи бизнесът се променят. Големите, публично търгувани компании са под натиск от инвеститори, клиенти и служители да направят повече за опазване на околната среда и за справяне с други социални проблеми.

Имаше известен случай през 2018 г., когато Google се оттегли от договор за изкуствен интелект с Министерството на отбраната на САЩ след протести на служители, че технологията може да се използва по начин, който нарушава човешките права. Ако компаниите искат да запазят лоялна и ангажирана работна сила, те трябва да демонстрират, че техните ценности са в съответствие с тези на служителите им.

В отговор на този натиск много компании се движат в по-благоприятна за заинтересованите страни посока, карайки да негодуват тези, които смятат, че се отива твърде далеч, както в случая с Unilever, но без да задоволяват онези, които искат още по-смели действия. Някои членове на лагера против Фридмън подкрепят преразглеждането на корпоративното законодателство, което да задължава бизнеса да възприема социална цел, която надхвърля печалбата.

Един модел е корпорацията за обществена полза (PBC), нова правна форма в САЩ, която позволява на компаниите да се съсредоточат върху по-широки социални цели, както е заложено в учредителния им устав, вместо да максимизират печалбите. Някои защитници казват, че статутът на PBC, който бе приет главно от непублични компании, трябва да бъде разширен до всички големи, публично търгувани корпорации. Целта е да се измести бизнесът от доминацията на акционерите, което отдавна е централен елемент в корпоративното право. Би ли била добра такава промяна за обществото? Отговорът е: почти сигурно не.

Основаният на акционерите капитализъм, с конкуренцията между преследващи печалбата фирми като негова движеща сила, е средството, чрез което ресурсите на обществото се използват най-продуктивно за всички. В основата на системата е отчетността на компаниите пред акционерите; мярката за успех е способността им да максимизират стойността за акционерите в дългосрочен план. Това не означава, че компаниите се управляват единствено в полза на акционерите. То означава, че директорите имат ясен критерий, който да ръководи техните решения, и този критерий не е толкова обвързващ, че да ги кара да се държат по „антисоциален“ начин. Добре е компаниите да имат цел, която е свързана с техния бизнес и е по-вероятно да ентусиазира служителите, отколкото „максимизирането на стойността за акционерите“, но това може да се направи в рамките на настоящата правна рамка.

Акционерите често са обвинявани, че насърчават корпоративното късогледство, но прекомерната дългосрочност - придържането твърде дълго към лошо представящ се бизнес - е не по-малко сериозен проблем. Тук акционерите, включително активистките хедж фондове, могат да играят полезна роля. Освобождаването на компаниите от натиска на акционерите би отслабило един източник на динамизъм в пазарната икономика.