Корпоративната реторика за защита на заинтересованите страни в САЩ се оказа куха

Корпоративните лидери започнаха да се представят като пазители на интересите на „заинтересованите страни“, като клиенти, служители, доставчици и общности, както и акционери. Скорошно изследване обаче поставя под сериозно съмнение дали корпорациите вършат това, което казват, пишат за Wall Street Journal Лушън Бебчук и Роберто Таларита, съответно директор и асоцииран директор на програмата за корпоративно управление в Harvard Law School.

На 19 август се отбеляза втората годишнина от декларацията на Кръглата бизнес маса за целите на корпорацията. Подписано от изпълнителните директори на много големи американски компании, изявлението ги ангажира да доставят стойност на всички заинтересовани страни, а не само на акционерите.

Миналото лято на тези страници бяха отчетени констатациите, че изпълнителните директори, подписали декларацията, не са получили одобрението на своите бордове. Тъй като за всяко важно решение обикновено се иска одобрение от борда, беше направен изводът, че изпълнителните директори не разглеждат изявлението като значим ангажимент да променят начина си на правене на бизнес. Но някои критици твърдят, че липсата на одобрение от борда не обяснява всичко. Затова задълбахме, изследвайки редица корпоративни документи за 136-те публични американски компании, чиито изпълнителни директори подписаха изявлението, посочват авторите.

Изпълнителният директор на Fidelity National Information Services Гари Норкрос нарече изявлението относно корпоративната цел „трансформиращо“, а изпълнителният директор на Delta Air Lines Ед Бастиан каза, че то „разширява отговорността на корпоративна Америка към всички заинтересовани страни“. Но ние открихме доказателства, че подписалите го изпълнителни директори не са възнамерявали да правят значителни промени в начина си на правене на бизнес, посочват още авторите.    

Те идентифицират почти 100 компании, подписали документа, които са актуализирали своите насоки за корпоративно управление до края на 2020 г. Установено е, че компаниите, които са направили актуализации, като цяло не са добавили език, който повишава статута на заинтересованите страни, а повечето от тях потвърждават принципите на управление, даващи приоритет на акционерите.

Акционерите подадоха повече от 40 предложения до подписалите компании за това как да реализират визията на декларацията. Всички компании се противопоставиха на тези предложения, като повечето от тях изрично заявиха - чрез своя информация до акционерите или чрез писма до Комисията по ценни книжа и борси (SEC) - че изявлението им не изисква никакви промени в отношението към заинтересованите страни.

Установено е също, че около 85% от подписалите компании дори не споменават присъединяването си към „историческото“ изявление в своята информация до акционерите. Сред 19-те компании, които го споменават, нито една не посочва, че това ще доведе до някакви промени в отношението им към заинтересованите страни.

Накрая, но не и по важност, е разгледана структурата на директорските възнаграждения. Авторите откриват, че подписалите компании масово продължават да плащат на директорите си чрез собствени акции като значителна част от общата им заплата. Освен това повечето от компаниите все още имат насоки, които изрично съгласуват интересите на директорите и акционерите. В контраст, няма корпоративни практики или насоки за обезщетенията, които да свързват възнаграждението на директорите с интересите на заинтересованите страни. Силното съгласуване на заплащането с цената на акциите изпраща ясен сигнал, че стойността за акционерите е целта, която директорите се очаква да преследват.

Ако изпълнителните директори са нямали намерение да доставят стойност на всички заинтересовани страни, какво се опитваха да постигнат с изявлението си? Един потенциален мотив е корпоративните лидери да станат по-малко отговорни пред акционерите. Корпоративните лидери и съветници често използват аргументът за заинтересованите страни, за да призовават институционалните инвеститори да бъдат по-уважителни към действащите лидери, по-малко отворени за активистки предизвикателствата в случай на недобро корпоративно представяне, и по-широко приемащи договорености, които изолират ръководството от намесата на акционерите. Друг потенциален мотив е да се облекчи натиска за регулация, защитаваща заинтересованите страни.

Каквото и да се опитват да спечелят корпоративните лидери с реториката си относно заинтересованите страни, то не е в защита интересите на последните. Мъглата, създадена от декларацията на Кръглата бизнес маса, не трябва да прикрива тази реалност.