Интересите на акционерите винаги трябва да са на първо място

Приоритетът им е това, което държи мениджърите отговорни и позволява на капитала да се насочва там, където е необходим в икономиката

15:05 | 24.10.19 г.

<p>
Общо събрание на акционерите на Daimler. <em>Снимка: gettyimages</em></p>

Общо събрание на акционерите на Daimler. Снимка: gettyimages

През август 181 главни изпълнителни директори, включително Тим Кук на Apple и Джейми Даймън на JPMorgan, официално омаловажиха ролята на своите акционери, пише Джеси Фрайд за Financial Times.

След кръгла бизнес маса всички те подписаха декларация, в която „се ангажират да ръководят своите компании в полза на всички заинтересовани страни - клиенти, служители, доставчици, общности и акционери“. Ако вярвате на това, което казват членовете на тази влиятелна бизнес група, притежателите на акции вече няма да са от първостепенно значение.

В действителност Кръглата бизнес маса просто претендира, че отговаря на по-широки социални проблеми. Прогнозирам, че обещанието всъщност няма да повлияе на начина, по който изпълнителните директори управляват своите компании.

Но това е за добро. Приоритетът на акционерите е това, което държи мениджърите отговорни и позволява на капитала да се насочва там, където е необходим в икономиката.

Ето защо нещата няма да се променят: преимуществото на акционерите е скрепено в правните разпоредби на тези компании, известни като корпоративни устави. Всеки от изпълнителните директори, подписали декларацията, служи на борда на директорите. Този борд от своя страна се избира - и може да бъде заменен - от акционерите. Директорите и изпълнителните директори могат също да бъдат съдени за нарушаване на доверителното си задължение, ако открито дават приоритет на други заинтересовани страни пред акционерите.

Въпреки че изпълнителните директори имат значителна власт, те не могат да се отклоняват твърде много от това, което искат техните акционери. Освен ако тези акционери не променят устава, инвеститорите, а не изпълнителният директор, ще продължат да решават как и в полза на кого се управлява корпорацията.

Трябва да се каже, че самите инвеститори могат да поискат компаниите да отчитат интересите на всички заинтересовани страни. Някои могат да смятат, че това би довело косвено до повече печалби в дългосрочен план, което разбира се е от полза за акционерите. Други може да са готови да пожертват част от финансовата си възвръщаемост, за да избегнат щетите върху други страни или да облагодетелстват обществото.

Ако акционерите са съгласни, изпълнителният директор е свободен да предприеме стъпки в полза на други заинтересовани страни. Но акционерите ще продължат да имат последната дума.

Това в крайна сметка е първоначалната сделка. Уставите в полза на акционерите са създадени, за да помогнат за привличане на пари отвън. Когато компаниите са малки, те се нуждаят от средства за растеж. Инвеститорите доставят това финансиране, надявайки се на печалба.