Интересите на акционерите винаги трябва да са на първо място

Тъй като повечето начинания се провалят, инвеститорите разчитат на печалбите от успешните компании, за да компенсират тези разочарования. Но те се притесняват, че мениджърите на печелившите предприятия ще искат да инвестират свободния капитал в свои любими проекти, а не да го връщат на инвеститорите.

За всеки случай инвеститорите обикновено настояват за устав, който защитава способността им да освобождават излишните пари. Те обикновено - но не винаги - настояват за правото на отстраняване на директорите и за законово изискване бордът и ръководството да действат в най-добрия интерес на акционерите преди всичко.

Системата на приоритет на акционерите като цяло е работила добре в Америка, както за отделните корпорации, така и за икономиката като цяло. Директорите на компаниите, които знаят, че могат да бъдат отстранени от работа поради невъзможност за печелившо насочване на свободните активи, са склонни да продават лошо управляваните подразделения и да върнат парите на акционерите.

Годишните нетни плащания от публичните корпорации към акционерите бяха средно около 400 милиарда долара от 2012 до 2016 г. След това тези пари могат да бъдат инвестирани в по-млади, често непублични, начинания. В Америка такива компании усвоиха над 450 млрд. долара миналата година от непубличен и рисков капитал.

Тези непублични фирми са също толкова важни за икономиката, колкото и публичните компании: те представляват повече от половината от нежилищните капиталови инвестиции и наемат почти 70 на сто от американските работници. В исторически план непубличните фирми, финансирани от рисков и непубличен капитал, включително стартиращи фирми от Силициевата долина, генерират иновации и ръст на заетостта.

Ако изпълнителните директори от Кръглата бизнес маса наистина можеха едностранно да лишат от права акционерите, икономиката щеше да пострада. Свободният капитал щеше бъде закрепостен в техните компании, защото мениджърите предпочитат да играят с повече пари. Ресурсите биха били неправилно инвестирани. Ако плащанията към акционерите от публичните компании намалеят, фирмите, които не са регистрирани на борсата, биха имали по-малък достъп до капитал.

Освен това инвеститорите може да помислят два пъти, преди да инвестират в малка, разрастваща се компания. Ако тя се провали или буксува, те губят. Ако стане публична, нейният изпълнителен директор може да реши да използва активите в полза на всички видове заинтересовани страни, като остави на заден план акционерната възвръщаемост. Ези - инвеститорите губят, тура - реално не печелят.

За щастие сладките приказки от Кръглата бизнес маса не могат да премахнат правната защита, на която инвеститорите разчитат. Главните изпълнителни директори могат да вземат предвид интересите на други заинтересовани страни, но само ако инвеститорите не възразяват. Така стоят нещата, така и трябва да бъде.