Интересите на акционерите и заинтересованите страни не са несъвместими

Според прочуто изказване на Милтън Фридман, единствената цел на бизнеса е да генерира печалба за своите акционери. Тази седмица лидерите на много американски компании се разграничиха.

В бизнес кръглата маса, озаглавена „Изявление за целите на корпорацията“, те заявиха, че „всяка от нашите заинтересовани страни е от съществено значение“. Съпътстващото прессъобщение го обобщава ясно: „Актуализираното изявление се отдалечава от първостепенното значение на акционерите”, пише Bloomberg.

Нагласата, водеща към това преосмисляне - идеята, че фирмите трябва да се стремят да помагат на своите клиенти, работници, доставчици и общности, а не само да обслужват своите собственици - е достойна за уважение. Без съмнение, компаниите трябва да бъдат добри корпоративни граждани. И както при обикновените граждани, не е достатъчно просто спазването на закона. Въпреки това, в зависимост от това какво точно означава, „отдалечаването от първостепенното значение на акционерите“ поражда няколко неудобни въпроса.

Първият и най-важен въпрос се отнася до основното предположение, а именно, че преследването на печалба по някакъв начин противоречи на постигането на другите цели. Това не е вярно. Всъщност обратното е по-близо до истината. Най-успешните фирми имат доволни клиенти, лоялни, обучени и адекватно мотивирани работници, надеждни доставчици и подкрепящи общности. Тези икономически потребности правят преследването на печалба от компетентните, далновидни мениджъри по-ефективна гаранция за по-широки социални придобивки от решенията на която й да било кръгла маса, колкото и похвални да са те.

Може да се предположи, че някои от подписалите изявлението могат да се съгласят. Джейми Даймън, ръководител на JPMorgan Chase и председател на кръглата маса, заяви: „Големите работодатели инвестират в своите работници и общности, защото знаят, че това е единственият начин да бъдат успешни в дългосрочен план“. Точно така. В икономиката на частния бизнес усилието да се постигнат дългосрочни резултати за акционерите не е просто съвместимо с тези други постижения, а е самото нещо, което ги движи.

Може би изявлението от кръглата маса и други подобни трябва да се разглеждат като отстъпки от настоящите политически реалности, а не като сериозна икономическа преоценка. Със сигурност американският капитализъм е под необичайно яростна атака в момента. Той може да използва някои умели защитници. Но служи ли на тази цел фалшивото твърдение, че интересите на акционерите и заинтересованите страни са реално в конфликт? Едва ли. То признава повечето от това, което твърдят най-ожесточените критици на корпорациите. И ако акционерният капитализъм е толкова фундаментално сбъркан, човек може да попита, защо да се доверяваме на изпълнителните директори или дори на членовете на кръглата маса да оправят нещата?

Това е справедлив въпрос, който подсказва нещо друго за подписaлите изявлението. Какво е правилното разделение на труда между корпоративните бордове (отговорни пред акционерите) и правителствата (отговорни пред избирателите)? Никой в ​​САЩ не се застъпва за необуздан, нерегулиран капитализъм. Правителството правилно се намесва, за да коригира пазарните дефекти и да подкрепя всички социални цели. Колко амбициозни и упорити трябва да бъдат тези усилия обаче е силно политически въпрос. Корпоративните мениджъри може би е разумно да направят пауза, преди да изземат тази функция, като се опитат на практика да приватизират обществената политика.

Осигуряването на дългосрочни печалби за акционерите е само по себе си достатъчно взискателна задача. Всъщност по-доброто хармонизиране на стимулите за корпоративните мениджъри с тази цел е достойна амбиция за реформаторите в областта на данъците и корпоративното управление. Натискът да се пренебрегне традиционната цел - да се предпочетат краткосрочните печалби за сметка на дългосрочните ползи или да се поемат неоправдани данъчни рискове, като се вземат прекомерни заеми - е реален. Има силен обществен интерес да направим капитализма по-търпелив и далновиден, и добра причина да убедим корпоративните ръководители да защитят този аргумент пред своите инвеститори и широката общественост.

Призивът за прекратяване на първостепенното значение на акционерите обаче не е начинът. Неразумно е да размиваме границата между политиката и бизнеса. Най-добрата защита на капитализма са успешните компании, които поставят собствениците си на първо място, поради което, а не въпреки това, обслужват и своите заинтересовани страни.