Как да се преборим с корпоративното късогледство?

Обвиненията в корпоративно късогледсто от десетилетия са насочени към финансовите пазари и компаниите, но отскоро безпокойството се засили. Сега американските регулатори се питат дали не са необходими промени в правилата за решаване на проблема, пише за Financial Times Уей Дзян, професор по финанси от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Но дали нашите пазари наистина са прекалено фокусирани върху незабавните резултати за сметка на дългосрочния растеж? Като финансов професор аз вярвам, че можем да разчитаме на емпиричните изследвания за това как пазарът цени силно иновативните компании. В крайна сметка иновациите са съвършеното доказателство, че компаниите инвестират в дългосрочен план, допълва той,

Първо, нека разгледаме дали компаниите са обезкуражени да правят рискови инвестиции, насочени към амбициозни открития или да внедряват неконвенционални методи. Проучване от 2013 г. установи, че силно иновативните компании – тези с високи разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) – са правилно оценени от пазара, а не са силно дисконтирани, както пазарното късогледство би предполагало. Тяхната бъдеща възвръщаемост на акциите е съпоставима с тази на други компании от същия клас.

Всъщност проучването установи, че много компании с високи разходи за НИРД – отразени в способността им да превръщат тези разходи в бъдещ растеж на продажбите - са надценени за продължителен период от време. Това предполага, че инвеститорите са доста толерантни към провала.

Трябва също да вземем под внимание влиянието на хедж фонд активистите, които често търсят възвръщаемост чрез обратно изкупуване на акции. Критиците казват, че те намаляват стойността на компаниите в дългосрочен план, като настояват за понижаване на инвестициите в иновации. Но не всички разходи за НИРД се равни. Проучване, което трима съавтори и аз публикувахме миналата година, установи, че макар корпоративните разходи за НИРД да спадат през годината след намесата на акционери активисти, тези, които остават, се оказават по-продуктивни.

В такива компании броят на новите патенти се е увеличил с 15%, три до пет години след намесата на активистите, като броят на цитиранията за патент - индикатор за въздействие или качество на патента - също се е увеличил с 15%. Това сочи повишена ефективност на НИРД и допълнителни иновации.

Излиза, че някои инвеститори са повече от готови да погледнат дългосрочно. Но какво да кажем за корпоративните мениджъри? Данните сочат, че директорското късогледство не е само възможност, а може да бъде вероятен резултат на днешните пазари.

Ето защо: повечето предприятия са изложени на риск от оттегляне на замесените страни. Кредиторите, доставчиците и служителите могат да се опитат да избягат при първите признаци на неприятности, така че възприятието - вероятно различаващо се от реалността - за финансовото здраве е от жизненоважно значение. Затова и мениджърите често предприемат действия, които фаворизират настоящите осезаеми резултати, разбирайте печалбата, за да убедят (или в някои случаи да подведат) пазара относно здравето на компанията.

Инвеститорите обикновено не се подлъгват: те разбират стимулите за мениджърите да определят и след това да постигат целите си за печалбата, и правилно подозират, че ще има късогледи усилия за постигане на тези цели - задържане на запасите във веригата за доставки или съкращаване на продуктивните НИРД, ако е необходимо.

Когато стане ясно, че мениджърите са готови да играят с печалбата, инвеститорите се приспособяват чрез оценяването на акциите. За такива компании малко разминаване с прогнозната печалба може да предизвика големи разпродажби на акциите им, защото инвеститорите очакват ръководството да изчерпи всички възможни ресурси, за да постигне целите си. Компаниите могат да разкъсат този непродуктивен цикъл като избягват тримесечните насоки за печалбите. Някои от тях са го правили. Това им позволява да се съсредоточат върху други мерки за представяне, като разходите за НИРД и кандидатстването за патенти.

Макар че корпоративното късогледство може да бъде проблем за финансовите пазари, дългосрочният поглед не е нищо повече от серия от краткосрочни. Инвеститорите могат да улеснят компаниите да достигнат до правилната дългосрочна цел като ги насърчават да избират междинни цели, които ги държат на правилния път.