Швейцарският франк изпитва "криза на идентичността" си като сигурно убежище

Швейцарският франк не оправда репутацията си на сигурно убежище при краха на Credit Suisse, като инвеститорите потърсиха сигурност другаде, което повиши повече стойността на златото в швейцарските трезори, отколкото на валутата, пише Ройтерс.

Миналата седмица паричните мениджъри се отказаха от швейцарския франк с най-бързия темп от две години на фона на драматичното поглъщане на Credit Suisse от UBS.

Швейцарският франк, често използван като убежище във времена на пазарен стрес или нестабилност, загуби 0,9% от стойността си спрямо долара през седмицата след съобщението от 13 март на швейцарското финансово министерство, че регулаторите следят отблизо ситуацията в Credit Suisse.

За същия период японската йена, която също се смята за убежище във времена на смут, поскъпна с 2,6% спрямо долара. Откакто се появиха проблеми в Silicon Valley Bank на 9 март, йената поскъпна с над 5,5% спрямо долара.

Златото, друг актив, считан традиционно за сигурно убежище, поскъпна с над 5% през седмицата след 13 март до над 2 хил. долара за тройунция, което е най-високата стойност от повече от година. Същевременно държавните облигации привлякоха едни от най-големите потоци от десетилетия.

„Това определено е свързано със събитията в банковия сектор“, казва Кирстин Кундби-Нилсен, валутен анализатор в Danske Bank, в отговор на въпроса защо франкът не е по-силен.

Спекулантите заложиха още над 800 млн. долара на мечите си позиции за швейцарския франк през седмицата до 21 март, сочат данни на Комисията за търговия със стокови фючърси. Това е най-високата сума за една седмица от началото на март 2021 г.

В неделя Швейцарската централна банка (SNB) организира поглъщането на закъсалата Credit Suisse  от UBS в сделка за 3 млрд. долара, подкрепено от гаранция до 260 млрд. долара - една трета от националното производство на страната.

„Ако не Credit Suisse беше изпаднала в затруднение, а която и да е друга европейска банка, швейцарският франк щеще да поскъпне рязко, защото той е безопасното убежище за европейския риск“, коментира Франческо Пезоле, валутен стратег в ING.

Проучване на SNB през 2016 г. установи, че при предишни кризи потоците към Швейцария и франка са били движени от проблеми в други държави.

Данните за фючърсите показват, че спекулантите са наливали пари в бичи залози за франка след спукването на дотком балона в началото на 2000 г., след атентатите от 11 септември 2001 г. и през 2008 г. и 2011-2012 г., по време на дълговата криза в еврозоната, а след това и по време на COVID кризата.

„Франкът не е сигурно убежище за всякакви условия“ и засега няма от този тип пазарен натиск, който обикновено би довел до поскъпване на франка, казва Майкъл Кейхил, старши валутен стратег в Goldman Sachs.

Дългата история на политически неутралитет на Швейцария и активната интеграция в световната икономика също помагат на страната да осигури защита за инвеститорите при повишено геополитическо напрежение. Тази тенденция се регистрира и през февруари миналата година, когато франкът поскъпна с 5% спрямо еврото през двете седмици след нахлуването на Русия в Украйна.

И все пак швейцарският франк остава убежище

Франкът може и да е загубил известно благоразположение сред инвеститорите по време на сегашната банкова криза, концентрирана в Швейцария, но това не означава, че дните му като актив убежище са преброени.

За да загуби този статут, ще са необходими „фундаментални промени“ в баланса на страната, като делът на емитираните в Швейцария активи във външните пасиви трябва да падне чрез „големи и устойчиви“ изходящи потоци, смятат валутните стратези в Barclays.

„Това би довело до повишаване на вътрешните лихвени проценти, като по този начин ще увеличи доходността, заплащана по външните задължения на Швейцария, и ще натежи допълнително върху диференциала на доходността на страната“, отбелязват стратезите на Barclays FX, ръководени от Лефтерис Фармакис. „При подобен сценарий централната банка вероятно ще се опита да изглади прехода чрез смекчаване на изтичането на капитал“, казва Фармакис.

Според Barclays вероятността за епизод на „внезапно спиране“ е изключително ниска въпреки текущите банкови сътресения, но по-труден въпрос е дали доверието във финансовата система не е подкопано до такава степен, че вече да е започнал епизод на „бавно изгаряне“.

 „За щастие“, казват от Barclays, „този сценарий има ограничени последици за франка в обозримо бъдеще“.