Развиващите се икономики се изправят пред риск от дългова криза

Комбинацията от повишаващите се лихвени проценти и слабия глобален растеж може да тласне много нововъзникващи икономики, които са изправени пред нарастващи нужди от рефинансиране, в дългови затруднения през следващата година.

По-слабите икономики се справиха с последствията от пандемията от COVID-19 и войната в Украйна с финансова помощ от многостранни и двустранни кредитори, пише Ройтерс.

През 2024 г. предстоят плащания по международни облигации на нововъзникващи икономики с високи лихви за около 30 млрд. долара. За сравнение, до края на тази година предстоят плащания за 8,4 млрд. долара. Това усложнява ситуацията за по-уязвимите страни, които не могат да рефинансират дълга си.

„По-продължителен период без достъп до пазара би породил по-голямо безпокойство за страните с нисък кредитен рейтинг от групата на нововъзникващите пазари“, коментира Джеймс Уилсън, суверенен стратег развиващи се пазари за ING.

Как да се смекчи заплахата от тежко дългово затруднение за по-уязвимите нововъзникващи икономики ще бъде ключова тема във Вашингтон, където политиците и мениджърите на активи се срещат за пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) тази седмица.

Не всички нововъзникващи икономики имат проблеми с достъпа до международните пазари. Емитирането на държавни облигации достигна рекордно високо ниво досега тази година, макар че основният дял от продажбите на държавен дълг се формира от облигации с висок рейтинг.

Междувременно страни като Тунис, Кения и Пакистан „ще трябва да намерят алтернативни източници на финансиране, ако пазарът не се отвори отново за тях“, казва Тайс Лоу, портфолио мениджър за дълговата стратегия в твърда валута на развиващите се пазари в Ninety One, базирана в Лондон компания.

Инвеститорите са загрижени за рисковете пред рефинансирането на облигациите на Кения на стойност 2 млрд. долара с падеж през юни 2024 г., коментира Мервей Пая, суверенен кредитен стратег за района на Европа, Близкия изток и Африка в BofA.

„Пазарът очаква да бъдат предоставени повече решения, без значение дали от тръста на МВФ за устойчивост, или външно емитиране, или синдикиран заем от 1 млрд. долара“, казва Пая.

Тръстът за устойчивост на МВФ, който беше одобрен преди година, е инструмент за отпускане на заеми за подготовка за климатични събития и пандемии за страни с ниски доходи и някои държави със среден доход.

Риск от дългова криза в Тунис се задава още по-рано: облигации за 500 млн. евро падежират през октомври т.г., а други 850 млн. евро трябва да бъдат изплатени през февруари. Рейтинговата агенция Fitch вижда неизпълнението на задълженията като "реална възможност" за страната с рейтинг CCC.

Тунис постигна през октомври споразумение на ниво персонал за спасителен план на стойност 1,9 млрд. долара с МВФ. Президентът на страната Каис Сайед обаче наскоро категорично отхвърли условията на програмата, по която няма никакъв напредък.

Етиопия, която в момента преговаря за програма за финансиране с МВФ, има емисия еврооблигации на стойност 1 млрд. долара, които падежират през 2024 г. Инвеститорите вече предлагат удължаване на падежа.

Шри Ланка, Замбия и Гана изпаднаха в неизпълнение на задграничния си дълг и работят по преструктурирането му с кредиторите, макар и бавно.

Бахрейн има ограничени резерви и големи нужди от рефинансиране, но "силната подкрепа от партньори като Саудитска Арабия смекчава част от този риск", според доклад на ING.

„В Тунис и Пакистан финализирането на програмата на МВФ ще бъде важна стъпка за избягване на фалит, тъй като това би отключило двустранно и многостранно финансиране“, коментира Лоу. Нуждите на Пакистан от рефинансиране за 2024 г. възлизат на 12% от международните резерви на страната.

Стойността на индекса на облигациите на развиващите се пазари (EMBI) на JPMorgan за дълг с висока доходност е с 900 базисни пункта над американските държавни ценни книжа. От началото на миналата година разликата се поддържа над 800 пункта.

„Динамиката при спредовете по време на пандемията беше сериозна, но в един момент се успокои. Конфликтът с Русия и след това цикълът на затягане на паричната политика на Фед доведоха до по-високи спредове за много по-дълъг период“, коментира Грегъри Смит, мениджър на фондове за нововъзникващи пазари в базираната в Лондон M&G Investment.

По-слабият щатски долар би трябвало да помогне на страните да се възползват от международните пазари в средносрочен план. Последните данни обаче подхранват тревогите, че рестриктивните политики на централната банка могат да тласнат световната икономика към рецесия. Развиващите се икономики ще пострадат най-силно.