България все още държи да влезе в еврозоната до 1 януари 2025 г.

България полага усилия да бъде готова да приеме еврото не по-късно от 1 януари 2025 г. В това е уверила служебният министър на финансите Росица Велкова председателя на Еврогрупата Паскал Донахю и еврокомисаря Валдис Домбровскис по време на заседанието на ЕКОФИН на 27-28 април 2023 г. На срещите с тях са били дискутирани също въпросът за овладяването на инфлацията и мерките на правителството в тази посока, както и очакванията за дефицит по бюджета. 

Във връзка със спекулации в медиите, свързани с процесите по присъединяването на страната ни към еврозоната, Министерството на финансите заявява, че на тези срещи не е повдигана темата за отлагане на въвеждането на еврото в България след 1 януари 2025 г.

Членството в еврозоната остава приоритет за страната, поясняват от пресцентъра на финансовото ведомство. Продължава активната работа на държавата по подготовката за приемане на единната европейска валута както в техническата, така и в законодателната част.

Министерството на финансите нарича „недопустимо“ разпространяването на фалшиви новини и противоречиви послания в медиите, особено в такива с добра репутация в публичното пространство. 

Въпреки уверенията на министерството обаче политическата криза може да застраши постигането на тази цел, особено и на фона на факта, че страната все още няма приет бюджет за текущата година. България е в политическа безизходица, след като поредица от неубедителни избори - последните от които през април - не дадоха на нито една политическа сила достатъчно подкрепа, за да събере управляващо мнозинство. Тъй като водещите две коалиции засега остават в противоречие една с друга по редица теми, е възможно да се проведат още едни предсрочни избори тази година.

Войната в Украйна само засили хаоса в страната, която се намира на източния фланг на НАТО, на по-малко от 300 мили от Крим през Черно море. 

През двете години на краткотрайни правителства по-голямата част от властта е в ръцете на временни кабинети, назначени от президента Румен Радев, обучен в НАТО бивш пилот на изтребител и генерал, който заема промосковски позиции, включително като заяви, че Крим е руски по време на предизборната си кампания, и нарече опонентите, които подкрепят въоръжаването на Украйна, войнолюбци. 

След като през миналата година инфлацията достигна най-високата си стойност за този век, България се отказа от целта си да се присъедини към еврозоната през 2024 г. Освен това за тази година не е предложен законопроект за бюджета за 2023 г., а управителят на централната банка Димитър Радев остава на поста си две години след изтичането на мандата му, тъй като партиите не могат да се споразумеят за негов заместник.

Икономическите проблеми увеличиха подкрепата за националистическата проруска партия „Възраждане". А президентът многократно е отказвал да предостави военна помощ на Украйна с мотива, че това ще удължи войната - позиция, която много българи подкрепят.

България поддържаше тесни икономически връзки с Москва и беше почти напълно зависима от руския газ, докато Владимир Путин не изпрати танкове в Украйна. Основният ѝ източник на електроенергия продължава да бъде АЕЦ "Козлодуй", проектирана по съветски образец, която зависи от руско гориво и части за поддръжка.

Временният кабинет на Радев поиска изключения от санкциите на ЕС в енергийния сектор. Това го отличава от много партньори на ЕС. Страната не бе допусната до Шенгенската зона за пътуване без паспорти, като някои членове на ЕС не желаят да допуснат София поради съмнения за корукция и сигурността на границите.

Препятстван да остане на поста си след масовите антикорупционни протести и изборите през 2021 г., бившият премиер Бойко Борисов беше арестуван за кратко по време на управлението на Кирил Петковпо поради обвинения в подкуп след отделно разследване на снимки, показващи нощното му шкафче, натъпкано с пари в брой, златни кюлчета и пистолет. Той отрече да е извършил нарушение, а делото за ареста му беше прекратено от съда. Същевременно САЩ наложиха санкции по закона „Магнитски“ на бившия му финансов министър Владислав Горанов за предполагаема безстопанственост.

„Корупцията, неефективността и липсата на отчетност бяха широко разпространени проблеми, засягащи независимостта и безпристрастността на съдебната власт", заявиха от американския Държавния департамент преди два месеца.