Златото вече не е добро убежище в лоши времена

Тези, които помнят или са чели за 80-те, може да смятат цената на златото за доста значително варираща. В следвоенните години на Бретън Удс цената на златото бе фиксирана на 35 долара за унция, но след като Ричард Никсън скъса и последната връзка на долара с благородния метал през 1971 г., цената му стигна до над 800 долара за унция до 1980 г. Бяха натрупани състояния, феновете на златото процъфтяваха, а стойността му се превърна в ежедневен повод за изумление. Според мнозина коментатори високата му цена вещае беди както за фиатните пари, така и за западната цивилизация като цяло, пише в анализ за Bloomberg икономистът Тайлър Коен.

И макар да се търгува близо до рекорда си от около 2000 долара за унция днес, златото е малко скучно и вероятно ще остане такова и през близкото бъдеще. Според ново проучване на частната нестопанска организация National Bureau of Economic Research цената на златото следва един относително стандартизиран принцип от края на 90-те насам. Казано по-просто, благородният метал поевтинява, когато недвижимите имоти поскъпват. Това е така, защото златото само по себе си няма пряка доходност, така че при по-високи лихвени проценти алтернативните разходи за притежание на злато нарастват. В този смисъл златото е като много други активи, включително криптовалутите, акциите на технологични компании и недвижимите имоти.

Цената на златото също така расте (или намалява), когато и търсенето му като суровина расте (или намалява). Така че, ако например Китай стане водеща икономическа сила, китайската икономика ще се нуждае от повече злато, дори и само като суровина, и това – на свой ред – ще повиши цените, както и стана през 2002 г. Също така има и значително търсене в бижутерийната индустрия от Индия, така че ако страната стане по-богата, това също ще стимулира търсенето и оттам и цената.

И при двата механизма златото вече не е толкова добро убежище в лоши времена, тъй като цената му корелира както с ниските лихвени проценти, така и с международния икономически растеж. Златото се превърна в още един цикличен икономически актив и това е голяма част от причината защо цените му не се следят толкова отблизо или пък се приемат като полезен предвестник на социални или икономически крахове. Вместо това е напълно приемливо да имаме високи или растящи цени на златото.

Стойността на благородния метал изглеждаше толкова драматична през 80-те години, защото пазарите и цените бяха потискани толкова дълго през предходните години. Така че по това време беше много трудно да се знае какво наистина представлява златото, тъй като различните му цени не бяха тествани на пазара и от пазарните процедури за проба/грешка и намиране на стойността.

Тук има един по-голям урок, може би дори за криптовалутите. Ако правителствата искат да нормализират даден актив и неговото ценообразуване, те биха направили най-добре, ако приложат доза добронамерено пренебрегване и просто изчакат да мине времето.

Друг урок е и това, че по-новата история на цената на златото не предвещава нищо добро за бъдещо пресъздаване на златния стандарт. Въпреки всички критики към златния стандарт – Джон Мейнард Кейнс го нарича „варварска реликва“ – въведеният от Великобритания през 19 в. стандарт доведе до сравнително добри макроикономически резултати. Но съвременният свят има някои доста различни характеристики. През 19 в. темповете на растеж на развиващите се икономики бяха бавни и търсенето на злато като суровина бе относително стабилно, което доведе и до стабилни ценови равнища.

В по-съвременни времена обаче икономики като Китай могат да предприемат значителен догонващ растеж, което – на свой ред – да доведе до рязко увеличение (а и намаление) на цените на суровините. Например, увеличението (над четири пъти) на цената на златото в периода 2002-2012 г. би довело до силен дефлационен натиск в световната икономика. Ако стойността на дадено количество злато е фиксирана, както би била при златен стандарт, увеличение на относителната стойност означава, че всички други цени и заплати ще трябва да се коригират в посока надолу – вероломен макроикономически сценарий.

Тези големи промени в относителната стойност на златото биха били бедствие при наличие на златен стандарт, но при сегашното статукво не са чак толкова значими. Златото, както много други суровини, е относително статично по отношение на снабдяването в краткосрочен план. Това означава, че ако търсенето нарасне, ще отнеме известно време, преди да се вкара повече злато на пазара. Междувременно цената на златото може да нарасне драстично, както и да намалее, когато търсенето се забави. Но в никой от случаите цената на златото не ни казва много за по-широкия бъдещ ход на световната история.

Коментаторите на финансовите пазари обичат да наблягат на мистериите, спекулативните балони и евентуални бъдещи крахове. Но понякога истината е по-скучна от това и го виждаме дори при цените на златото. Това е, до известна степен, шокираща и противоречаща идея, но за голяма част от света, включително икономическия свят, е логично.

Така че нека се радваме на чувството, докато го има.