Турция влезе в топ 10 на пазарите за IPO-та тази година

Борсата в Истанбул се е представила по-успешно в привличането на първични публични предлагания (IPO) тази година, отколкото много по-големите пазари в Лондон, Франкфурт и Милано, показват данни на Dealogic, цитирани от FT.

Общо 30 компании са осъществили IPO на Borsa Istanbul тази година, като са набрали 1,9 млрд. долара, сочат данните. Това нарежда турската борса в топ 10 на пазарите за IPO тази година.

Начело е Китай с близо 40 млрд. долара, следвани от САЩ с почти 13 млрд. долара, а на трето място са Обединените арабски емирства (ОАЕ) с 4 млрд. долара.

В топ десет на пазарите за първични публични предлагания попадат още Индонезия, Индия, Япония, Хонконг, Румъния и Южна Корея.

Успехът на Турция, заедно с този на други нововъзникващи икономики като Румъния и Индонезия, подчертава как редица големи западни борси не успяват да привлекат големи предлагания. IPO-тата в Лондон например са събрали едва 967 млн. долара от началото на годината, докато тези във Франкфурт - 1,1 млрд. долара. С тези резултати борсите на Острова и в Германия изпадат от топ 10.

Турция се възползва, тъй като местните инвеститори на дребно стават все по-влиятелна част от пазара. Страната премина през отлив на чуждестранен капитал поради опасения относно нетрадиционната икономическа политика на президента Реджеп Тайип Ердоган. Инвеститорите на дребно се насочиха към акциите с надеждата да спечелят голяма възвръщаемост, за да компенсират ефектите от дългогодишната инфлационна криза и поевтиняващата лира.

Броят на инвеститорите в акции на Турция се е увеличил повече от четири пъти до 5,1 млн. души от началото на 2019 г., според Турската асоциация на капиталовите пазари. Делът на инвестициите на индивидуалните инвеститори от общия фондов пазар се е удвоил през този период до 38 процента.

Надпреварата към фондовия пазар в Турция доведе до покачване на цените на акциите. Базовият индекс Bist 100 е нараснал с 318 процента от началото на 2022 г., което е увеличение от 104 процента, изчислено в щатски долари, показват данни на FactSet.

„Щом се завърти колелото, хората се включват“, коментира Керем Турунч, управляващ партньор в турската адвокатска кантора Turunç, която е специализирана в корпоративни финансови трансакции.

Турунч посочва, че много от малките и средни предприятия наблюдават други компании, които се листват на борсата, и смятат, че също биха постигнали успех.

Новолистнатите компании като цяло отчитат силни ръстове, заради което индексът, който ги следи, скача с повече от 550% в лири от началото на 2022 г., според данни на Refinitiv.

„Местният оборот сега е невероятно висок и това допринася за броя на листванията“, коментира Тунч Йълдъръм, ръководител институционални продажби на акции в базираната в Истанбул инвестиционна банка ÜNLÜ & Co. Според него много местни инвеститори гледат на акциите, заедно с автомобилите и къщите, като на ключови активи за съхранение на парите в силно инфлационна среда.

Компаниите са привлечени от пазарите за набиране на средства, тъй като бързо променящите се финансови правила и разпоредби затрудняват достъпа до банкови кредити на разумни лихви през последните години.

Турските акции обаче изпитват трудности на международните пазари. Пазарната оценка на сайта за електронна търговия Hepsiburada и приложението за предлагане на превози Marti Technologies например се сринаха след дебюта им на Wall Street.

По-голямата част от компаниите, които искат да се листнат в Турция, са ориентирани към търговията на дребно, фокусирани върху вътрешния пазар. Веригата за дюнери и кебап Baydöner например набра 14 млн. долара при първичното си публично предлагане в Истанбул.

Kaleseramik, производител на керамични плочки, контролиран от турския индустриален конгломерат Kale Group, набра 101 млн. долара през юли.

В повечето IPO-та на турския пазар участват местни инвеститори. От Kale например са продали 79% от предложените акции на местни индивидуални инвеститори, а още 20% - на местни институционални инвеститори. Останалите акции са закупени от служители.

Йълдъръм посочва, че промяната на правилата, въведена от Турския борд за капиталови пазари през март, която позволява на по-малките трейдъри да получат по-големи разпределения за IPO-та, които преди това са доминирани от институционални инвеститори, също е важна за привличането на повече дребни инвеститори на пазара.

Засилват се обаче опасенията, че оживлението на капиталовите пазари ще привлече и нискокачествени компании. Според Йълдъръм някои IPO-та превръщат компаниите в „публични зомбита“.

Друг основен проблем на капиталовите пазари в Турция е, че делът на акциите, които се предлагат на инвеститорите, е малък, а това ограничава способността на инвеститорите да упражняват влияние върху корпоративното управление.