Инвеститорите предупреждават правителствата по света за нивата на публичния дълг

Инвеститорите предупреждават правителствата по света за нестабилните нива на публичен дълг, като казват, че заради прекомерните предизборни заеми има риск от обратна реакция на пазара на облигации.

Очаква се емитирането на държавен дълг в САЩ и Великобритания например да скочи до най-високото си ниво през следващите 12 месеца, като се изключи периодът от ранните етапи на пандемията от коронавирус, пише FT.

Нововъзникващите пазари допринасят най-много за потопа от продажби на облигации, според данни на Института за международни финанси.

Дефицитите са „извън контрол и истината е, че няма механизъм за поставянето им под контрол“, казва Джим Сиелински, глобален ръководител на отдела за инструменти с фиксирана доходност в Janus Henderson. Той допълва, че проблемът ще стане сериозен за пазарите „през следващите шест до 12 месеца като нещо, което има голямо значение“.

Министерството на финансите на САЩ ще емитира облигации за около 4 трлн. долара тази година с матуритет между две и 30 години, според оценките на Apollo Global Management. През миналата година дълговите емисии на Вашингтон са за около 3 трлн. долара, а през 2018 г. бяха в размер на 2,3 трлн. долара.

Нетната дългова емисия на САЩ, коригирана с падежиращия дълг и покупките на Федералния резерв, възлиза на 1,6 трлн. долара за 12-те месеца до края на септември, според изчисленията на RBC Capital Markets. Размерът е вторият най-голям в историята на страната.

Мащабът на заемите вероятно ще отвлече вниманието на пазарите от по-типичния им фокус върху бъдещия път на лихвените проценти, казват мениджърите на фондове.

Обединеното кралство, където ще се проведат парламентарни избори тази година, също вероятно ще реализира втората най-голяма емисия на дългови книжа след пандемията, като ще надвиши около три пъти средното за последните 10 години.

Кийр Стармър, чиято Лейбъристка партия се радва на значителна преднина в социологическите проучвания, обеща да намали дълговите емисии заради опасенията за общото ниво на публична задлъжнялост на страната.

Робърт Стиман, ръководител на службата за управление на дълга на Великобритания, предупреди в интервю за Financial Times миналата седмица, че „в свят, в който имаме дълг за продажба, правенето на политики не може да бъде отделено от реалността на пазара“.

В Европа десет от най-големите държави в еврозоната ще емитират около 1,2 трлн. евро дълг тази година, приблизително същото ниво като миналата година, според оценки на NatWest. Нетното емитиране обаче, което изключва въздействието на количественото затягане и рефинансирането на съществуващи облигации, ще нарасне с 18% на годишна база, според банката.

Докато САЩ се подготвят за президентските избори, които ще се проведат на 5 ноември, няма признаци за фискално ограничение от страна на основните съперници на политическата сцена, казват инвеститорите. „Няма изгледи за големи промени дори след изборите и сериозните харчове ще продължат“, според Дейвид Зан, ръководител на европейския отдел за инструменти с фиксиран доход във Franklin Templeton. „В крайна сметка това може да създаде проблем за САЩ“, заключава той.

Бюджетният дефицит на САЩ като съотношение към брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да се движи между 6,5% и 8% през следващите четири години, според прогнози на Международния валутен фонд (МВФ). Това е увеличение спрямо нивото под 4%, постигнато през 2022 г. Лихвените плащания се прогнозира да нараснат от по-малко от 3% от БВП през 2022 г. до 4,5% до 2028 г.

Според Института за международни финанси изборите в редица държави и продължаващите геополитически търкания в нововъзникващия свят „пораждат опасения относно увеличените държавни заеми и фискалната дисциплина, включително в Индия, Южна Африка, Пакистан и САЩ“.

„Ако предстоящите избори доведат до популистки политики, насочени към контролиране на социалното напрежение, резултатът може да бъде още повече държавни заеми и още по-малко фискални ограничения“, коментират от Института. Рязък скок на държавните разходи по време на този глобален изборен цикъл „може допълнително да се увеличи лихвеното бреме за много държави“, а лихвите за някои от тях и в момента са достатъчно високи, заключават от Института.

Що се отнася до развиващите се пазари, правителства и компании от такива икономики са продали дълг за рекордните 50 млрд. долара през първите дни на 2024 г. Саудитска Арабия например издаде облигации за 12 млрд. долара. Мексико и Индонезия също реализираха продажби на облигации, посочва Dealogic.

Правителствата са получили 29 млрд. долара от тази обща сума, допълват от Dealogic.

За сравнение, стойността на продадените облигации за същия период на миналата година е 42 млрд. долара.

Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, вече е финансирала около половината от прогнозирания си фискален дефицит тази година, което подчертава как несигурността по отношение на курса на американските лихвени проценти тласка страните към колкото е възможно по-големи емисии.

Въпреки спада на доходността апетитът на инвеститорите е сериозен. Интересът им обаче е насочен най-вече към държавите с най-ниския възможен инвестиционен рейтинг, като Саудитска Арабия и Мексико. За страните с неинвестиционен рейтинг пазарите и тази година са трудно достъпни.

Цените на дълга на нововъзникващите пазари се повишиха силно към края на 2023 г., тъй като инвеститорите повишиха залозите, че Федералният резерв ще облекчи паричната политика по-бързо от очакваното и успешно ще осигури т.нар. „меко кацане“ за икономиката. По-ниската доходност на държавните облигации на САЩ прави възвръщаемостта на активите на нововъзникващите пазари по-привлекателна за инвеститорите.

Тъй като емитентите и техните съветници не са сигурни колко дълго ще продължи ралито, много страни искат да пристъпят към сделки.

Причините за бума на дълговите емисии отразява до голяма степен облекчаването на глобалните лихвени проценти, а не перспективите за по-силен икономически растеж в развиващите се страни.