С приятели като Бразилия ОПЕК+ не се нуждае от врагове

Бразилската кафеена и петролна индустрия имат нещо общо. Познавачите на еспресото знаят, че производството на кафе в страната следва естествен двугодишен цикъл, в който се редуват периоди на нисък и висок добив. През една година дърветата насочват по-голямата част от енергията си към израстването на нови клони, а през останалото време - към производство на плодове.

Петролната индустрия на страната също изглежда следва подобна цикличност, макар и произволно. Разочароващите години, когато растежът на добива не отговаря дори на най-песимистичните очаквания, бързо биват последвани от впечатляващи периоди на разрастване, пише Хавиер Блас за Bloomberg.

След една много слаба 2024 г. латиноамериканският петролен гигант навлиза в една от тези фази на бърз растеж. При сегашната тенденция Бразилия ще се превърне във втория по големина източник на допълнителен добив на „черно злато“ извън Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците ѝ (ОПЕК+) през тази година, само след САЩ и преди Гвиана - другата южноамериканска петролна звезда, която обикновено привлича повече внимание, и Канада. Моментът не би могъл да бъде по-лош за ОПЕК+, която вече се бори с пренасищане на пазара и спад на цените.

От известно време ръководеният от Саудитска Арабия петролен картел се опитва да привлече Бразилия в своята орбита, знаейки, че страната се превръща в голям съперник на усилията му да поддържа високи цени на петрола. Но всички ходове на ОПЕК+ към изредилите се през годините десни и леви правителства в Бразилия се провалиха. Най-значимото, което постигна Рияд, е Бразилия да затвърди статута си на свободна държава. От февруари насам тя е официален член на т. нар. Декларация за сътрудничество на групата, присъединявайки се към Русия и Казахстан, които сключиха съюз с ОПЕК+ преди почти десетилетие.

Но за разлика от тях Бразилия не е обвързана с никакви производствени задължения. На практика тя получи всичко, което искаше: достъп, влияние и информация за това какво правят другите петролни държави, без да се отказва от нищо. Фактът, че картелът прие сделката, говори за отчаяното му желание да запази връзките си със страната.

С приятели като Бразилия ОПЕК+ не се нуждае от врагове. Латиноамериканската държава ще увеличи добива с 450 хил. барела дневно през 2025 и 2026 г., което се равнява на около една четвърт от нарастващото търсене през периода. Увеличението почти съвпада с рекордните 490 хил. барела дневно, които тя добави през периода 2022-2023 г. С малко късмет Бразилия може дори да отбележи най-бързия си период на растеж досега.

За разлика от шистовата индустрия в САЩ, където ниските цени на петрола бързо се изразяват в по-малко сондажи, бразилското производство на петрол е до голяма степен имунизирано срещу краткосрочните промени в цените. Каквато и да е цената на сорта Брент през 2025 г. и 2026 г., допълнителните бразилски барели ще бъдат осигурени. Засегнати ще бъдат само бъдещи проекти, може би чак през 2028 и 2029 г. Засега държавната компания Petroleo Brasileiro и чуждестранните ѝ партньори планират да разработят редица офшорни петролни находища, включително Buzios, което е напът да стане най-голямото по добив в Бразилия, изпреварвайки Tupi.

И през 2024 г. петролният пазар имаше високи очаквания за бразилския добив. Но комбинацията от забавени одобрения за сондиране поради стачка на екоактивисти и проблеми във веригата за доставки доведе до това, че производството спадна до средно 3,44 млн. барела дневно, в сравнение с 3,49 млн. барела през 2023 г. Като се изключи периодът по време на пандемията от Covid-19, това беше най-големият годишен спад от поне 25 години насам.

Разбираемо е защо събитията от миналата година водят до това пазарът да изпитва известно притеснение да заложи, че бразилският добив на петрол ще нарасне през тази година. Вече е ясно обаче, че след спада следва бум. Стачката на служителите в Бразилския институт за околната среда и възобновяеми природни ресурси, който президентът Луис Инасио Лула да Силва определи като „държавна агенция, която изглежда е против правителството“, приключи през юни миналата година, отваряйки вратата за нови дейности.

Petrobras, както е известна националната петролна компания, до голяма степен е решила проблемите си с веригата за доставки. А удължената поддръжка от миналата година означава, че този път бразилските петролни полета се нуждаят от по-малко годишна работа.

Резултатът е, че - за изненада на най-предпазливите наблюдатели - тази година Бразилия въведе в експлоатация нови петролни находища не само навреме, но и предсрочно. Миналия месец Petrobras и нейните партньори обявиха добива на първи нефт от новото съоръжение в находището Mero, в сравнение с първоначалните насоки, които сочеха това да се случи към края на годината. Първият нефт от находището Bacalhau също изглежда ще се появи скоро, малко по-рано от предвиденото.

Все пак има и рискове. Бразилия трябва да тича доста бързо, за да остане на едно място. При базов темп на спад на производството от над 10% годишно, дължащ се на остаряването на петролните находища, страната трябва да добавя две нови т.нар. плаващи инсталации за добив, съхранение и разтоварване всяка година, само за да запази производството непроменено. Всяко от тях е чудо на техниката, с дължина над 350 метра и ширина 65 метра, което е с размерите на най-големия самолетоносач в САЩ.

Но ако всички тези морски чудовища бъдат пуснати в експлоатация навреме, месечният добив на петрол в Бразилия ще надхвърли рекордната стойност от края на 2023 г., вероятно през август или септември. До средата на 2026 г. добивът на страната вероятно ще надхвърли за първи път границата от 4 млн. барела на ден. При това ниво тя ще съперничи на всички членове на ОПЕК+, освен Саудитска Арабия, Русия и Ирак. Може би картелът не се е опитвал да привлече Бразилия в своята орбита, а е следвал старата аксиома на войната: Дръж приятелите си близо, а враговете си – още по-близо.