Защо златото губи стойност, докато инфлацията се ускорява?

Оптимистите на пазара на злато отстъпват

Преди година почти всички бяха оптимистично настроени към златото, тъй като металът действаше като магнит на фона на несигурността около митата и очакванията за понижения на лихвите. Сега оптимистите отстъпват.

Goldman Sachs понижи ценовата си прогноза си за декември 2026 г. от 5400 до 4900 долара за тройунция, позовавайки се на забавянето на пониженията на лихвите. При сценарий, при който повишенията действително се осъществят, банката предвижда цената на златото да се понижи до 4440 долара за тройунция.

Анализаторите по суровините в Bank of America вече считат, че поскъпване до 6000 долара в близко бъдеще е малко вероятно.

„Повишената вероятност за увеличения на лихвите до декември 2026 г. е в тясна корелация със спада в цените на златото. Или, казано по друг начин, преходът от „инфлационни намаления“ към по-строга парична политика намалява потенциала за ръст на цената на златото с около 50% при равни други условия“, посочва в доклад анализаторът на Bank of America Майкъл Уидмър.

Кога купуването на злато наистина дава резултат

Нищо от това не означава, че златото е изчерпало потенциала си. Означава, че условията, които наистина му благоприятстват, просто се променят днес.

Златото обикновено блести, когато инфлацията се забавя и централните банки намаляват лихвите, защото реалните доходности падат, а алтернативните разходи за притежаването му се сриват. То се представя добре и когато растежът забави ход, а пазарите на акции се колебаят, привличайки средства към сигурно убежище.

Историята показва, че металът се представя най-добре не когато инфлацията е просто ускорена, а когато инфлацията е ускорена и централните банкери поддържат експанзивна парична политика.

Мит от 70-те години

Представата за златото като автоматична защита срещу инфлацията е до голяма степен остатък от 70-те години, когато цените излязоха извън контрол, а централните банкери реагираха бавно. При упорита инфлация и неспособност на паричната политика да я овладее, реалните лихвени проценти станаха силно отрицателни, а инвеститорите потърсиха убежище в активи като златото. Цената на благородния метал скочи, защото нищо друго не ги предпазваше.

Днес картината е съвсем различна. Златото се сблъсква с неблагоприятни фактори като покачващи се лихвени проценти, по-висока доходност по облигациите и по-силен долар. Междувременно икономиката, особено в САЩ, остава силна, като безработицата е близо до исторически ниски нива, а технологичните компании отчитат бурно нарастващи печалби.

Урокът е неприятен, но ясен: купуването на злато просто защото инфлацията се ускорява може да се окаже грешка.