Китайските корпоративни кредити – новият проблем на централната банка в страната

Китайската централна банка се изправя пред по-голям проблем в овладяването на заплахата от дефлация: повече кредити се отпускат на производителите, отколкото на потребителите, разкривайки структурни недостатъци на икономиката. Това също така намалява и ефективността на инструментите на паричната ѝ политика, предава Ройтерс.

Китайската централна банка е принудена да намали лихвените проценти, тъй като спадащите цени повишават реалните разходи по заемите за частния бизнес и домакинствата и ограничават инвестициите, наемането на персонал и потребителските разходи.

Влошеното качество на активите вследствие на кризата на имотния пазар и дълговите проблеми на местните власти също карат централните банкери да освободят повече ликвидност в банковата система, като намалят изискванията за минимални резерви, за да предотвратят евентуалните рискове от недостиг на финансиране.

Има обаче един проблем – търсенето на кредити в Китай се формира главно от фабричния и инфраструктурния сектор, чиито проблеми със свръхкапацитета подклаждат дефлационните сили.

Пекин пренасочва паричните потоци от затруднения си имотен сектор към фабричното производство в опит да придвижи индустрията си нагоре по веригата на стойността. Разходите за инфраструктура формират високите нива на инвестиции в Китай от десетилетия, отклонявайки икономическите ресурси далеч от домакинствата .

„Голяма част от кредитите отиват в инфраструктурния сектор “, заяви Хун Хао, главен икономист в Grow Investment Group. „По този начин всъщност се създава допълнителен дефлационен натиск. Това е проблемът.“

Китайската централна банка „ще продължи да разхлабва паричната си политика, но мисля, че в момента тя не е толкова ефективна, колкото би трябвало да бъде“, допълни той.

Анализатори твърдят, че затрудненото положение на Китайката централна банка засилва нуждата правителството да ускори структурните реформи, за да стимулира потреблението, нещо, което дълго време липсваше в политиките, които то обеща да промени през 2023 г., но не успя да постигне значителен напредък тогава.

Потребителските цени в Китай са се понижили с 0,5% на годишна база през ноември, най-бързо от три години насам, докато цените на производител са се понижили с впечатляващите 3%, подчертавайки слабостта както на търсенето от чужбина, така и на вътрешното такова по отношение на производствения капацитет.

Данните за инфлацията през декември, предстои да бъдат публикувани в петък, а централната банка ще може да ги разгледа и да вземе следващото си решение за основните лихви на 22 януари.

Трайният спад на цените може да свие допълнително бъдещите инвестиции в частния сектор и потребителските разходи, което от своя страна би могло да засегне работните места и доходите и да се превърне в самозахранващ се механизъм, който натежава на растежа, както се случи в Япония през 90-те години.

Слабото търсене на кредити от частния сектор се отразява и на паричното предлагане в Китай.

Съотношението между паричния агрегат M1, включващ парите в обращение и корпоративни депозити до поискване, и M2, обединяващ M1, фиксираните корпоративни, домакински и други депозити, се е свило до рекордно дъно през ноември.

„Ниският растеж на M1 може да е индикатор за слабо доверие сред частните компании или да е страничен продукт от слабостта на имотния сектор, или и двете, което предполага по-слабо предаване на паричната политиката. Това наистина е притеснително “, коментират анализатори на Citi.

От 21,58 трлн. юана (3,01 трлн. долара) нови заеми през януари-ноември 2023 г. около 20% са отишли ​​за домакинствата, а останалите 80% са корпоративни кредити.

Анализатори твърдят, че повечето от тези заеми вероятно са били взети от държавни предприятия, които обикновено имат достъп до по-евтини кредити от държавните банки.

Частните компании, особено от сектори, които не се считат за приоритетни, са били по-затруднени в това отношение.

По отношение на паричната политика, макар анализаторите да смятат, че структурните дисбаланси изискват Китайската централна банка да се придържа към постепенни промени, нарастващите реални разходи по заемите сочат, че допълнителното разхлабване не е излишно.

В реч в Хонконг през ноември управителят на централната банка Пан Гоншен обеща да запази паричната политика „гъвкава“, но също така заяви, че са нужни реформи, за да може икономиката да стане по-независима от инфраструктурата и недвижимите имоти.

„Това, което е необходимо, за да се предотврати рискът от по-сериозна дезинфлация, е по-силно търсене и икономически растеж“, заяви Фредерик Нойман, главен икономист за Азия в HSBC.

„За да може Китай да постигне това, най-добре е да се използват не само парични облекчения, но и да бъде приложена стимулираща фискална политика и да бъдат предприети структурни реформи.“