Турски банки отказват да работят с Русия под страх от вторични санкции

Турски банки отказват да работят с Русия заради опасност от вторични санкции, съобщава източник на руската информационна агенция ТАСС. В края на декември Министерството на финансите на САЩ предприе нови мерки, които целят ограничаване на приходите, които Русия използва, за да воюва. Те предвиждат вторични санкции за финансови компании, които имат връзки с компании в санкционните списъци на САЩ. Единственото изключение от този санкционен режим са сделките с храни и лекарства.

Bloomberg също потвърждава съмненията, сочейки, че турските банки бавят с дни заявките за трансфери до руски банки, или въобще се отказват да ги изпълняват.

Преди ден източници на агенцията съобщиха, че поне две китайски държавни банки анализират връзките си с руски клиенти. Подобни мерки взимат и банки от Обединените арабски емирства (ОАЕ). Опитът показва, че досега Китай е спазвал ограниченията на САЩ по отношение на вторичните санкции, налагани спрямо Иран или Северна Корея, за да запазят достъп до световната финансова клирингова система.

Анализатори определят мярката като рискова, защото има опасност финансовите институции да прекратят всякаква дейност от страх да не бъдат санкционирани по погрешка. Източникът на ТАСС твърди, че формулировката е много разтеглива и са необходими допълнителни разяснения, за да могат турските банки да се решат да извършват дейности с Русия.

Турция не подкрепя режима на санкции на Запада срещу Русия, но и достави първите бойни дронове в Украйна, които помогнаха на страната да устои на руските атаки в първите дни.

Турски компании се оплакаха, че банки отказват да извършват преводи от и до Русия, предназначени за плащане на товари. От началото на годината почти не се обслужват тези заявки, което ограничава износа на стоки към Русия, оплакаха се износители. При това положение обаче ще бъде засегнат и вносът на стоки от Русия.

На фона на санкциите на Запада търговията между Турция и Русия се увеличи и износът на турски стоки достигна стойност от 9,4 млрд. долара, което е ръст от 23% спрямо 2023 година, сочат изчисления на изданието Ekonomim, цитирани от ТАСС. Става дума основно за електроника, селскостопански стоки, автомобили и химически продукти. Турция пък е един от големите пазари за руските енергийни продукти - петрол и природен газ.