Страните от ЕС отново се изправят пред риск от загубено десетилетие

2026 г. може да бъде определяща за европейската икономика. Двойният удар от въвеждането на реформираните правила за разходите на Европейския съюз (ЕС) и затварянето на кранчетата на парите от страна на Европейската комисия (ЕК) може да остави черна дупка в бюджетите на силно задлъжнели страни, особено Франция и Италия - потенциално само месеци преди двете страни да са изправени пред решаващи избори, пише Politico.

„Има риск, ако не инвестираме достатъчно, да се върнем в изгубеното десетилетие, започнало 2010 г.“, казва Нилс Редекер от Института "Жак Делор".

Икономиките на Южна Европа бяха затънали в дълги рецесии след кризата в еврозоната през 2009 г., като публичният дълг и безработицата скочиха на фона на чести смени на правителствата. Най-засегнатите икономики, като Гърция, останаха под нивата си отпреди кризата след повече от десетилетие на болезнени реформи.

Икономисти посочват рисковете, свързани с това Комисията да прекрати през 2026 г. финансирането за възстановяване от пандемията. В същото време правителствата ще трябва да продължат да инвестират в зелени и цифрови проекти без този специфичен поток от финансиране от Брюксел.

Държавите с големи дългове вероятно ще понесат тежестта на шока и анализаторите предупреждават, че той може да удари тежко икономиките, което може да има косвен ефект върху политиката.

Управляващите партии във Франция и Италия - двете най-големи икономики в еврозоната след Германия, имат причина да се тревожат. Следващите президентски избори във Франция са през април 2027 г., като Еманюел Макрон не може да се кандидатира отново, а крайнодесният лидер Марин льо Пен набира все по-голяма подкрепа. Парламентарните избори в Италия ще се проведат не по-късно от края на същата година.

Правителствата все още получават пари от ЕС след пандемията

В момента страните разчитат на поредица от схеми за подкрепа и изключения на ЕС, които бяха насочени към смекчаване на финансовия удар от пандемията, включително Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), при който страните от ЕС емитираха съвместен дълг за първи път. Тези пари още осигуряват спасителен пояс за страните с най-голям дълг.

ЕС налива милиарди евро в зелени и цифрови проекти чрез този специален фонд — на стойност над 700 млрд. евро — който се очаква да приключи в края на 2026 г.

По същия начин замразяването на строгите правила на ЕК за публичните субсидии, известни като държавна помощ, което дава на по-богатите страни безплатен пропуск за укрепване на техните стратегически индустрии, ще изтече година по-рано. Въпреки че това няма да удари националните бюджети, то ще ограничи свободата на правителствата.

„Надига се фискален провал“, смята Лидия Коринек от мозъчния тръст Zoe Institute for Future-Fit Economies. „Новият набор от фискални правила не създава инструменти, които да се справят с тази фискална пропаст“, допълва тя.

Смекчаване на удара

Наскоро одобрената реформа на правилата за разходите на ЕС, която има за цел да предложи на страните повече време за намаляване на дълга и дефицитите, може да предложи само временно облекчение за затруднените икономики, които може би ще трябва да плащат по-голяма сметка по-нататък.

Съгласно реформираните правила столиците на ЕС се съгласиха да приспадат годишното увеличение на лихвените проценти от 2025 г. до 2027 г. от фискалната корекция, изисквана от страните, надхвърлящи прага за бюджетния дефицит в ЕС.

Тези по-хлабави правила целят да смекчат удара по няколко страни, които се очаква да бъдат изправени пред процедура за прекомерен дефицит през следващите години, включително Италия и Франция. На практика това освобождаване би позволило на Франция, чиито лихвени плащания се очаква да нараснат с около 0,2-0,3 процента от БВП годишно, да спести над 5 млрд. евро годишно преди 2027 г.

Това обаче идва с опасения, че може да се наложи националните столици да приемат още по-болезнени съкращения на разходите, когато се върнат към стандартните изисквания.

Държавите могат да избегнат ръба на икономическата скала през 2027 г., ако започнат по-драстично да управляват разходите от сега до тогава, казва Джеромин Зетелмайер, директор на мозъчния тръст Bruegel.

Потенциалното завръщане на Доналд Тръмп като президент на САЩ подсилва натиска и може да насърчи страните от ЕС да увеличат разходите си за отбрана, като допълнително увеличат нуждите си от финансиране.

Изпълнителният орган на ЕС изключи възможността за удължаване на RRF след 2026 г., тъй като мярката беше „продадена“ през 2020 г. на пестеливите правителства като тези в Германия и Нидерландия като еднократна за справяне с икономическите последици от пандемията.

Ограничаване на разходите?

До известна степен може да има предпазна мрежа. По-голямата част от кохезионното финансиране на ЕС – обикновено разходи за инфраструктура за по-бедните райони – ще бъде раздадено след 2026 г. и може да се използва за запълване на празнината, оставена от RRF, казва дипломат от ЕС.

Фондът за социален климат - нов инструмент за подкрепа на зелени проекти - също ще бъде представен по това време.

Мнозина обаче смятат, че това няма да е достатъчно. Нуждите от разходи на националните столици ще бъдат „твърде големи, за да бъдат съгласувани, без да разполагаме с повече пари на ниво ЕС“, казва Зеттелмайер от Bruegel.

Според него у мнозинството ще има усещане, че ще е необходима някаква форма на инструмент, който да е наследник на RRF.