Изпълнението на Бюджет 2025: Между теорията и реалността

Трудно е да говорим за изпълнение на бюджета за 2025 г. За това предупреди директорът на Съюза на стопанската инициатива Михаил Кръстев по Нова ТВ.

„Има някаква финансова рамка, която се изпълнява. Разминаването между заложеното в бюджета на теория и това, което се случва, е толкова голямо, че на практика България е без бюджет за 2025 г.“, е мнението на икономиста.

Аргументът му е, че едва една шеста от заложеният ръст е изпълнен за първите пет месеца. „Ако сме заложили ръст в приходната част от 18 млрд. лева към момента имаме 3 млрд. лева”, обясни Кръстев. Според него, след като изпълнението е една шеста за половин година, вероятно есента ще се наложи актуализиране на бюджета. Той е категоричен, че това не може да се компенсира и да се изпълнят приходите, записани в бюджетната рамка.

Сметките на доц. д-р Щерю Ножаров, представител на Българската стопанска камара обаче са други. „Бюджетния дефицит сега е 1,2%. В средата на годината имаме 40% от очаквания дефицит до края на годината“, е оценката на икономиста. Той е убеден, че няма драма и дефицитът стои „съвсем пропорционално“.

„Може да говорим за изпълнение на бюджета с бакалски сметки. Тази цифра отговаря на това, другото на друго“, заяви той и посочи, че има два вида дефицит - структурен и цикличен. „Според доклад на Европейската комисия от 4 юни първият е 2,4% по процедурата за макроикономически дисбаланси. Що се отнася до сезонната цикличност, всяка година до месец май има недостатъчна събираемост“, посочи той.

Ножаров отбеляза, че през летните месеци се вдигат приходите от ДДС. Той поясни, че след като има увеличение на минималния и максималния осигурителен праг, „тепърва ще дойдат ефектите от осигуровки“.

По думите му преценките за сметките трябва да се правят на начислена основа, а не на касова, „както се гледа от европейските институции и прогнозите са, че бюджетният дефицит няма да надхвърли 2,8%“.

Ножаров смята, че досегашният недостиг ще навакса и ще компенсира по-късното влизане на бюджета от април със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост – 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) по Фонда за справедлив преход, около 2,1 млрд. лева, които ще дойдат еднократно. Той очаква, че допълнително могат да влязат 400 млн. или 500 млн. лева., което според него може да стане през третото и четвъртото тримесечие.

Михаил Кръстев предупреди, че в бюджета има сгрешена приходна част и надхвърлена разходна част, като нито една от тях не може да се изпълни при 3% дефицит. По думите му не е добър вариантът за актуализиране на бюджета, защото по принцип той трябва да задава поне средносрочно финансова рамка, както и да се прибягва до традиционната касичка на капиталовите разходи. Като лош пример той посочи практиката на постоянна актуализация на бюджета в рамките на една календарна година, която показва хаос в управлението на публичните финанси и недостатъчен капацитет по определяне каква трябва да бъде бюджетната година в нейното начало.

Кръстев се надява публичните финанси да се управляват далновидно, а не със счетоводна норма с цел 3% дефицит. Той е категоричен, че решението е да се заложат реалистични приходи и разходи, затова критикува нереалистичните параметри на бюджета, в който приходната част е толкова голяма, колкото „не е отбелязвана от въвеждането на валутния борд. Според него на нейна база е пресметната разходната част, с която са „задоволени всички електорални групи в България“.

Ножаров смята, че няма сериозни рискове за бюджета, защото структурният бюджетен дефицит е 2,4% с тенденция да падне до 1,8% – той показва дали правилно са начислени приходите спрямо разходите на начислена основа.

Икономистът обясни, че ефектът на фискалните мерки, които предприе финансовото министерство за увеличение на събираемостта, ще се усетят в края на август. 

Михаил Кръстев се съмнява, че ще бъдат изпълнени приходите заради липсата на достатъчна икономическа активност.

Ножаров е категоричен, че оценките на международните институции за фискална стабилност в средносрочен план са реалистични, а прочитът на бюджета у нас по-скоро се използва за вътрешна употреба.