Любомир Дацов: Десет години се правят само опити за средносрочно бюджетно планиране

Близо десет години след въвеждането на Закона за публичните финанси, който замени приетия през 1996 г. Закон за устройството на държавния бюджет, той не е изпълнен със същностно съдържание и повечето от бюджетните процедури са повърхностни. Това мнение изрази Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.

Икономистът предупреди, че по отношение на институционалния капацитет България загуби скорост след първоначалните опити за изграждането му през периода 2002-2007 г. в областите, свързани със стратегическо бюджетиране.

"Работата на администрацията, свързана с приемането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г., има нужда от адаптация, по-скоро техническа, но промените, свързани с новата икономическа рамка, изискват съществено развитие на административния капацитет", коментира Дацов.

Според него именно административният капацитет трябва да изпълни със съдържание изготвянето на средносрочните фискално-структурни планове като основен инструмент за съгласуване на бюджетните политики.

По думите му, през последните шест месеца две събития предполагат съществени промени във вътрешното законодателство на страната, така и в институционалната структура за планиране, бюджетен процес и институционален капацитет.

Икономистът посочи, че новата архитектура е базирана на средносрочните фискални рамки (MidTerm Fiscal Framework), която е позната на българската бюджетна практика. „Страната ни има сравнително дълъг период на ползване на концепцията на тези рамки, макар те да остават предимно гъвкави цели, с които се полагат бюджетни тавани за разходи“, обясни Дацов.

Той припомни, че първата рамка за бюджетна промяна беше изготвена с Бюджет 1999 г. „По-късно, в периода 2002 – 2007 г., бяха направени опити за същностно реформиране на системата за планиране. Имаше промяна и в методите за бюджетиране – в опит да се съчетае средносрочен хоризонт с подобряване ефективността на бюджетните разходи, чрез въвеждане на т.нар. програмно бюджетиране“, описа пътя на промените, които трябваше да направят рационално харченето на държавните пари икономистът.

Дацов смята, че проблемът с административния капацитет на системата е значително предизвикателство, което трябва да бъде адресирано приоритетно. „Факт е, че това в голяма степен е предопределено от политическото търсене и наложените политически практики при съставяне и одобрение на бюджета“, подчерта той.

За да се постигнат структурни промени в бюджетирането, Дацов смята, че се изисква реформиране и промяна на процедурите в пет области:

Необходимо е развитие на средносрочните фискални рамки, създаване на капацитет за стратегическо планиране и обвързване със структурните секторни реформи.

Задължително е въвеждането на ниво министерство на средносрочни разходни рамки (MidTerm Expenditure Framework) с акцент върху секторен подход като рамка и механизъм за истинско програмно бюджетиране.

Налага се и въвеждане на преглед на публичните разходи (Public Expenditure Review), като инструмент за оценка на секторното ниво и отделните програми. Той трябва да се използва за оценка на ефективността на секторните разходи и отделните програми и механизъм за въвеждане на нови, и отпадането на неефективни програми от бюджетния лист.

Дацов е убеден, че при промяната на процеса на програмно бюджетиране трябва да се откажем от бюджет по икономически елементи и да приемем за първостепенните разпоредители годишен бюджетен финансов закон само във формата на програмно бюджетиране.

Икономистът съветва капиталовото бюджетиране да има ясни правила и стъпки за управление. Той настоява да се прилага ясен и прозрачен метод на избор на значими и ефективни процеси на базата на добавената стойност на всеки проект.