Парламентът прие бюджета на НЗОК, здравната вноска се запазва на 8%

От 1 юли Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) ще заплаща лекарствата за домашно лечение на инфекциозни заболявания на деца до 7-годишна възраст, реши Народното събрание. Здравната вноска се запазва на осем процента. 

9,4 милиарда лева е бюджетът на Здравната каса, който беше окончателно одобрен от парламента.

Здравноосигурителните приходи са в размер на 9,2 млрд. лв., от които 5,7 млрд. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 3,5 млрд. лв. - трансфери за здравно осигуряване. 

Общо разходите за 2025 г. са 9,4 млрд. лева.

Приходите и разходите са с 1,3 млрд. лв. повече спрямо заложените в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. или 16% ръст, се отбелязва в доклада на бюджетната комисия. 

Предвидените средства за здравноосигурителни плащания са 8,8 млрд. лв., което представлява увеличение с 1,2 млрд. лв. спрямо Закона за бюджета на касата за миналата година, или 16,3% ръст. 

През 2025 г. се предвижда Министерството на здравеопазването всеки месец да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер от 191,1 млрд. лв. за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Министърът на здравеопазването д-р Силви Кирилов благодари на пленарната зала и заяви, че изпитва известна неудовлетвореност от бюджета, предава БНР. 

"Благодаря на всички народни представители, които подкрепиха бюджета, макар че усещам у всеки един определена неудовлетвореност, която имам и аз, и смятам, че това е най-добрият показател, че бюджетът ще работи, стига всички да вложим цялата си енергия и знания, за да можем да го реализираме в ежедневието", каза Кирилов, цитиран от БТА. 

Във връзка с дебата дали частните болници трябва да обявяват обществени поръчки министърът уточни, че не е специалист, но има Закон за обществените поръчки (ЗОП) и не вижда причини през преходни и заключителни разпоредби на бюджета на НЗОК да се решават текстове от ЗОП. За пояснение, подчерта Кирилов, съм бил ръководител на две частни болници през последните години и в двете съм провеждал такива процедури. Искам да кажа, че с моя професионален опит, с моя житейски опит, с моето скромно възпитание бих отговорил с една латинска поговорка - "обущарят не е по-висок от обувките".

При второто четене на законопроекта за бюджета на НЗОК сред основните спорни теми в дебата бяха дали частните болници трябва да получават пари от Касата, както и за необходимостта от повече пари за лечение на тежко болни деца.

Петър Петров от "Възраждане“ посочи, че в бюджета за т.г. за лечение на тежко болни деца са заложени малко над 83 млн. лв. при положение, че за миналата година е имало малко над 100 млн. лв. за тази цел. Предлагаме предвидената сума да бъде увеличена с още над 17 млн. лв, за да се закръгли на 100 млн. лв., като парите ще дойдат от средствата за плащане на чужди здравни каси и ваксини за COVID-19, обясни депутатът. Колегата му Димо Дренчев каза, че проблемът на предлагания бюджет е в структурата на самите разходи, а не в липсата на достатъчно средства. Този бюджет е почти 10 млрд. лв., изтъкна депутатът. Това, което липсва в него, са каквито и да било реформи, няма мерки за фалшивите хоспитализации. По думите му средствата за болнична помощ са твърде много  и може част от тях да бъде прехвърлена за превенция.

Маргарита Махаева от "Възраждане“ предложи редакционна поправка, с която да бъдат заложени с 15 млн. лв. повече за извършване на изследвания на биомаркери с цел на определяне на прицелна терапия за пациенти с онкологични заболявания по амбулаторна процедура. В повечето държави прицелната терапия вече е стандарт, у нас се лекува с остарели методи, обоснова се тя.

Васил Пандов от ПГ "Продължаваме промяната - Демократична България“ обобщи, че проектът на Закон за бюджета на НЗОК отстъпва от всички политики на превенция и профилактика, не се прави нищо за намаляване на доплащанията от джоба на пациентите, за подобряване на достъпа им до лекарска помощ, което е в противоречие с програмата на управляващите. За профилактика и превенция в законопроекта бяхме предложили финансиране на първичната извънболнична помощ с допълнително 10 млн. лв, които са за личните лекари да съставят рискови карти на пациентите, коментира той. В преходните и заключителните разпоредби бяха предвидени редица мерки за контрол, например, засягащи провеждането на обществени поръчки от частните болници, добави депутатът.

Колегата му Божидар Божанов смята, че най-добрият контрол е контролът на гражданите и затова ще е най-ефективно, когато хората на телефона си получават известия за извършените медицински дейности. А Александър Симидчиев изтъкна, че по незнайни причини биомаркерите са посочени като медицински изделия в бюджета на Касата, което създава възможност за корупционни практики.

Костадин Костадинов заяви, че „Възраждане“ е категорично против частните болници да получават държавно финансиране от НЗОК.

Започна второто четене на законопроекта за бюджета

Междувременно парламентът започна второто четене на законопроекта за държавния бюджет за 2025 г. В момента председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) представя доклада на комисията за второ гласуване. По-рано днес депутатите решиха разискванията по проектобюджета да бъдат утре, а днес да бъде прочетен само докладът на водещата комисия.

Текстовете са почти 700 страници. Залата обаче е почти празна.