Людмил Вагалински: Иманярството у нас продължава да е силно въпреки законодателството

Трябва да се направи по-дългосрочна стратегия за развитието на културно-историческия туризъм и инфраструктура, с повече фокус и не толкова кампанийно. Рекламата на археологически туризъм трябва да се води от хора, запознати с материята, като тяхната експертиза създава устойчив интерес. Тази препоръка в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи проф. Людмил Вагалински, археолог и ръководител на разкопките на Хераклея Синтика. За пример той посочи успеха на интернет платформата Archeologia Bulgarica.

Той е на мнение, че България има едно от най-добрите европейски законодателства за археология и опазване на археологическото наследство. „Успяхме да запазим една добра структура на българската археология в университети, музеи, с много строга отчетност. Средното ниво на българската археология и много добро и като работа на терен, и като публикации и организираност“, коментира археологът.

По думите му археологията е лукс и „трябва да си обсебен от нея, за да продължиш“, и обясни, че тя продължава да привлича младите хора.

Проф. Вагалински обаче не скри притеснението си, че иманярството в нашата страна продължава да е на много високо ниво. „Няма друга европейска държава като България, в която все още да се вихрят такива мащабни нелегални разкопки, които унищожават културното ни наследство. Непрекъснато чуваме за заловени артефакти от чужди страни, които ни ги връщат, и това се отчита като успех – това не е успех, това отразява колко не сме овладели ситуацията. Вървим след събитията“, смята той и отбеляза, че загубите за науката са големи, защото „дори да върнеш този предмет, той е предмет сам по себе си“ и не носи научна информация.

Проф. Вагалински разкри, че при срещи с МВР археолозите са предложили да се използва мобилно приложение, през което може да се сигнализира за съмнителни разкопки, но идеята не се е реализирала.

„За културно-исторически туризъм се говори много в България, създават се пътни карти и проекти, и има успехи, но често не се използва експертизата на специалисти, посочи проф. Вагалински. – Имаме много хубави, големи археологически обекти; в тях държавата е вложила много пари, имат инфраструктура, но не попадат в полезрението на властите. Същевременно се появяват други, трябва да имаме фокус и в това да бъдат ангажирани общините, които трябва да преценят какви са инвестициите в реклама, за да създадат успешен туристически продукт, като не се правят импровизации.“

Археологът съобщи, че една от последните големи находки на Хераклея Синтика е почти напълно запазена мраморна статуя, за която на база иконография се предполага, че изобразява римския бог на търговията Хермес. Статуята е предварително датирана около II век от н. е. и е намерена в големия канал на града при аварийно укрепване на древни градежи.

„Това е статуя на човешки размер, включително със запазена глава, което е много рядко - досега нямаме такава на Хераклея, а и по принцип те трудно оцеляват. Статуята показва, че Хераклея Синтика не е загубила градския си статут в този период – скрита е в края на IV век, когато вече християнството е официалната религия на империята, престояла е около 1700 години и ни е чакала, за да я открием“, отбеляза проф. Вагалински. И подчерта, че находката и интересните артефакти са в полезрението на световната общественост чрез най-големите новинарски медии.

Новината за нея, публикувана през портала Archeologia Bulgarica, е достигнала до 830 хиляди души по данни до 7 юли.

Как Община Петрич решава с проект социализирането на Хераклея Синтика? Каква е ролята на доброволците за археологията на България? Кои са предизвикателствата пред развитието на археологията у нас? Повече за намерената статуя и археологическите разкопки и опазване на културно-историческия обект Хераклея Синтика може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.