Националният археологически институт 100 години изучава миналото

16 юли 1921 г. е важна дата. Излиза указ на цар Борис III, с който се създава Българският археологически институт – първият научен институт у нас. Сто години в музея към него се опазва културно-историческото наследство на нашите земи.

Сега Националният археологически институт с музей към БАН (НАИМ) е най-голямата научна институция в Югоизточна Европа, специализирана в областта на археологията.

Неговият музей е най-старият в България, който съществува официално от 1892 г. И досега се помещава в сградата на бившата Буюк джамия (1474 г.) Той притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300 хиляди броя монети.

„Работата на НАИМ е позната на българската общественост най-вече с изложбите, които представяме в Археологическия музей. Основната дейност на институцията обаче остава скрита за нашите зрители. Институтът организира и ръководи методически всички теренни проучвания на територията на страната, в това число планирани и спасителни разкопки“, посочи директорът на НАИМ доц. д-р Христо Попов при честването на стогодишния юбилей днес.

Той подчерта, че НАИМ е координатор на всички проведени в страната теренни археологически проучвания, като с всяка следваща година броят на проектите се увеличава.

„Ние придобиваме огромен обем от информация, която обработваме, анализираме и популяризираме. Работим с институции и организации, които ни подкрепят, партнират и финансират. Смело мога да се похваля, че в последните години постигаме много високи професионални стандарти и заслужено оправдаваме званието „най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа“, сподели той.

Историята

Създаден от проф. Богдан Филов по образец на най-модерните институти в Европа, Археологическият институт от институция за опазване на съкровищата от българските земи, се превърна в експертен център за реставриране, консервиране и експониране. Това каза академик Юлиан Ревалски, председател на Българска академия на науките, при връчването на Златен плакет на НАИМ.

По думите на доц. Христо Попов това е "оценка за делата на предшествениците, по чиито стъпки се опитваме да вървим".

Учените

Със своя труд и знания за името НАИМ са допринесли учени със световна слава като Богдан Филов, Гаврил Кацаров, Иван Велков, Велизар Велков. От по-съвременните поколения са професорите Йорданка Юрукова и Васил Николов.

Проф. Анелия Божкова разказа за създаването на Археологическия институт от проф. Богдан Филов. Като германски възпитаник с тесни контакти с научната историческа общност той го прави по образец на Немския археологически институт. Като първи директор назначил на щат още пет човека. Всички плащали членски внос, който бил равен на една четвърт от субсидията, която получавали от държавата.

"Няма конгрес по епиграфика и нумизматика, в който да не участват български учени“, разкри проф. Анелия Божкова.

Многобройни са археологическите обекти, започнали с откриването на некропола при с. Дуванлий, минали през Мезек, за да стигнат до старите български столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново. Севтополис също записва своя страница в археологическите открития в Древна Тракия.

Изследователите

В структурата на НАИМ има шест секции: Праистория, Тракийска археология, Антична археология, Средновековна археология, Нумизматика и епиграфика, Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България, както и два филиала – в Шумен и във Велико Търново.

Националният археологически институт е предпочитан партньор на чуждестранни университети и изследователски центрове в цяла Европа, Япония и Канада. Съвместно с тези институции са осъществени множество международни проекти по опознаване и опазване на европейското културно-историческо наследство по българските земи, някои от които продължават и в момента. 

Учените

Сред световно известните учени, допринесли за откритията по нашите земи, са Гаврил Кацаров, Хенриета Тодорова, Теофил Иванов, Иван Венедиков, Мария Чичикова, Велизар Велков, Димитър Овчаров, Мечислав Домарадски, Георги Китов, Васил Николов, Людмил Вагалински, Милена Тонкова.

Проекти

Сред най-интересните международни проекти на НАИМ при БАН е „Праисторическо рударство и металургия по протежението на югоизточното българско черноморско крайбрежие“ е финансиран от Немския научноизследователски институт в рамките на договор между НАИМ-БАН и Университет „Еберхард Карл“ Тюбинген (2013 – 2017).

Проектът „Златният път през Балканите от бронзовата епоха. Рудникът Ада Тепе: производители и консуматори“ (2015 – 2020), се осъществява с Института за източна и европейска археология (OREA) при Австрийската академия на науките и с участието на учени от Католическия университет в Льовен, Виенския университет, Лабораторията в Манхайм и ИМК-БАН.

Проектът ARIADNEplus представлява продължение на ARIADNE, археологически изследователски проект, финансиран от Европейската комисия чрез Хоризонт 2020. Целта на ARIADNE е интеграция на европейските археологически фондове. Като резултат от успеха на проекта, той е финансиран отново и ще продължи до 2022 г. под името ARIADNEplus. В него НАИМ-БАН участва като партньор с над 20 европейски държави, а в последните години и такива от други континенти.

Няколко са проектите, свързани с анализи на скелетни останки от Бронзовата и Късната желязна епоха, които поставят изследванията на едно ново мултидисциплинарно ниво на проучвания съвместно с биологичните, генетичните (aDNA) и био-антропологичните науки. Въз основа на тези съвместни интердисциплинарни подходи се правят опити за реконструкция на археогенетиката на населението от тези периоди.

Надгробна могила в с. Могила, Ямболско преди началото на разкопките.

Проектът „Изследване на човешки скелетни останки от т.нар. „необичайни погребения“ в ямни светилища от Късножелязната епоха в Тракия (от територията на България)“ е между НАИМ-БАН, ИЕМПАМ-БАН, Института за изучаване на човешката история „Макс-Планк“ (MPI-SHH) и Института за еволюционна антропология „Макс-Планк“ (MPI-EVA) и Катедрата по археология към университета „Саймън Фрейзър“, Ванкувър, Канада. Тази година той стана част от по-големия проект „МИКРОСКОП“, финансиран от Европейския научен съвет. По този начин се разшири научният фокус и проблематиката му, като той се свързва с археогенетичното изследване на европейските популации през Желязната епоха.

Антропологът Бронимира Димитрова описва човешки скелет от "необичайно погребение" в яма от археологическите разкопки на ямно светилище от класическата епоха при с. Ябълково, Димитровградско.

Проектът „Изследвания и анализ на бял мрамор. Каменни кариери и градове в Римска Тракия, І-ІІІ век“ се прави съвместно с Австрийския археологически институт на Австрийската академия на науките. Той има за цел изследване на добива, транспортирането, търговията и използването на бял мрамор в римската провинция Тракия (I–III век), като бъдат подробно разгледани данните за местните ресурси и вноса на мрамор в съответствие със засиления процес на урбанизация в провинцията от началото на II век.

Изследователи пред каменна кариера. Автор: В. Прохаска, Австрийски археологически институт.