Учен: Технологиите дават отговори на археолозите, но традиционната работа на терен остава

Същността на археологията не се е променила през годините, но това е наука, която се възползва изключително много от анализите на големи масиви от данни от изкуствен интелект, дистанционни методи за проучване и картографиране на терени чрез спътникови снимки, лазерно сканиране с дронове и анализ на големи масиви от данни от алгоритми с изкуствен интелект. Технологиите могат да дадат много отговори на археолозите, но всичко зависи от въпросите, които те задават. Това мнение изрази гл. ас. д-р Чавдар Кирилов, преподавател в катедра „Археология“ в Исторически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” в предаването "Футуризъм" по Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че археологията продължава да изследва миналото чрез добиването и анализ на материални останки от миналото, но не е историческа дисциплина, а по-скоро социология, етнология и етнография на миналото. „До известна степен тя все още отговаря на традиционната представа за нея – има кирки, лопати, прах, пот, студ, горещина, дискомфорт и всичко останало“, коментира д-р Кирилов.

По думите му археологията е наука, която гледа с огромна надежда към всякакви нови технологии, включително изкуствения интелект и способностите му да анализира бързо огромните обеми данни, които се генерират от нея. „Сега е много по-лесно да се прави археология от бюрото, отколкото само преди десет години“, коментира ученият и добави, че с технологии се откриват структури, които иначе се разкриват само при теренна работа.

Д-р Кирилов обясни, че освен лазерните системи и спътниковите снимки, които стават все по-точни, археолозите използват и все по-усъвършенствани геофизични методи, които регистрират промени в земното магнитно поле на определено място. „Благодарение на магнетометрията ние сме в състояние много точно да картираме тези магнитни аномалии и да ги визуализираме. Така добиваме представа какво се крие под повърхността“, поясни той.

На въпрос какво е бъдещето на археологията, д-р Кирилов прогнозира, че то е добро, не само заради неизчерпаемата изворова база от находки, които хората са оставяли след себе си, но и защото най-важната работа все още се върши на терен от хора. „Не бива да забравяме, че технологиите са просто инструмент, а най-силният инструмент на всеки изследовател е здравият разум – той не трябва да се заменя с него. Технологиите помагат да отговаряме на въпроси, но ние трябва да сме в състояние да задаваме адекватни въпроси“, категоричен е ученият.

Какво остава скрито за археологията? Защо толкова се различава качеството на живот през Римската империя и Средновековието? Има ли загубени технологии през времето? Къде се правят най-много археологически открития?

Гледайте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

В предаването вижте още: Изкуствен интелект, създаден от Google, е открил над 2 милиона неорганични кристали, може да предизвика революция в материалознанието; лекарство за кръвно налягане увеличава продължителността на живота и забавя стареенето при животни; учени от Института по молекулярна клетъчна биология "Макс Планк" в Дрезден са направили революционно постижение, като са разработили алгоритъм, способен да решава сложните уравнения на теорията на активната материя в реалистични сценарии; изследователи са постигнали пробив в областта на квантовото мрежово инженерство, което може да направи бъдещите квантови мрежи по-приложими.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.