fallback

Министър Стойчева: България ще стане иновационен хъб в Югоизточна Европа

През 2027 г. страната ни ще е готова за мащабното изграждане на европейската квантова инфраструктура

15:36 | 04.12.23 г.

Министерството на иновациите и растежа (МИР) започна инициатива за превръщането на България в иновационен хъб в Югоизточна Европа, като се работи последователно за развиване на партньорства с други държави от региона. Това съобщи в Дубай пред БТА министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева. Министерството е домакин на събитията през първите дни от програмата на българския павилион на климатичната конференция СОР28, която се провежда в ОАЕ от 30 ноември до 12 декември. България за първи път се представя със самостоятелен павилион на климатичните конференции на ООН.

"Вече има партньорство с Румъния, в момента се работи за подписване на споразумения с Гърция, Хърватия, Словения, Черна гора, може би Полша. Разговорите с Финландия за подписване на двустранно споразумение за сътрудничество в сферата на технологиите и иновациите вече също започнаха", добави министърът.

Друга инициатива на министерството, която Милена Стойчева открои, е сключеното споразумение с технологичната корпорация Intel за безплатно осигуряване на обучителни програми за работа с изкуствен интелект, които ще бъдат достъпни чрез училища и обучителни центрове, за да се осигурят възможности за необходимата квалификация на бързо развиващия се пазар на труда.

„Участието на България на СОР28 се случва в много важен момент – когато темата за климатичните промени и като цяло за въздействието, което ние като общество, като икономика, като цивилизация оказваме на планетата, е стигнало до момент, в който може да бъде премината критичната точка“, посочи Милена Стойчева. Именно заради това е много важно страната ни да покаже проактивни действия с конкретни решения точно сега.

„Втората квантова революция е в ход, трябва да сме готови за бъдещето“, коментира Светослав Моллов, ръководител Технологичен трансфер и комерсиализация в Център за компетентност КВАЗАР - “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска” (Quasar)”.

Той представи на СОР28 в Дубай работата на български екип от специалисти и изследователи по два проекта като част от изграждането на европейската квантова комуникационна мрежа EuroQCI, предаде БТА.

„Първата квантова революция е свързана с разбирането за това как частиците на квантово ниво как се движат, какви са процесите около тях. Втората квантова революция е използване на тези частици, за да създадем приложения, които ще са полезни за нас. От тази втора квантова революция вече се родиха три нови технологии – квантови компютри, квантова комуникация и квантови сензори“, припомни Моллов.

Той поясни, че идеята за квантовите технологии е да имаме възможност да постигнем прецизност, която досега не е била възможна.

„С квантови компютри ще могат да се изчисляват определени алгоритми, не всички, както при класическия компютър. Квантовите компютри ще се специализират много повече в няколко посоки, в които са експоненциално по-добри от класическите компютри. Квантовите сензори ще могат много по-прецизно да геолокират определени точки и да анализират тази локация много по-прецизно“, даде пример Моллов.

По думите му квантовите компютри създават потенциален проблем за нашата комуникация, основно с това как комуникираме чувствителната информация – лични данни, корпоративни данни, в държавно дружество, секретни данни, информация за критична национална инфраструктура. „Квантовите компютри биха могли, ако е нужно, да открият ключа към тези чувствителни данни, да ги хакнат, но квантовата комуникация ще може да защити по нов начин от тези възможности на квантовите компютри“, добави Моллов.

Той обясни, че България е част от европейския проект за изграждане на квантова инфраструктура EuroQCI, като българският екип се състои от около 50 души.

„От една страна са компаниите, които ни помагат в консорциума и които познават и изграждат класическите мрежи, а от друга страна са учените от няколко звена, които допринасят с това да преведат теорията в практиката. Идеята е да се използва класическата инфраструктура, но да ѝ се добави допълнителен слой. Така се изгражда нов стандарт на това какво и как може да бъде защитено от информацията“, поясни Моллов.

Българският център КВАЗАР работи по първа фаза на два проекта. Единият е градска мрежа в София, която включва три министерства и една банкова институция. Моллов добави, че освен връзката между София и Кулата, страната ни развива и демонстрира способността да създаде и т.нар. интерконектор с Гърция. „През 2027 г. ще сме готови за мащабното изграждане на европейската квантова инфраструктура. Като развием тези способности и ги демонстрираме, ще можем да развием тези квантови мрежи и да създадем квантовия интернет в България“, коментира Светослав Моллов.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:36 | 04.12.23 г.
fallback
Още от Новини и анализи виж още