Чавдар Руменин: Екип на БАН създаде технология за мини ядрен реактор

За последните пет години Център за компетентност КВАЗАР e създаl 33 патента за изобретения благодарение на мотивацията на българските учени и съвременната апаратура. Това съобщи акад. Чавдар Руменин, директор на център и зам. директор на Института по роботика към Българската академия на науките (БАН), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му тези десетки иновативни патенти са директен резултат от създадените с финансовата помощ на Европейския съюз центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. „Подобни резултати имат и центровете за водородни клетки и 3D телемедицина“, добави ученият.

Според него едно е на думи или на презентации да се разбере за тези постижения, друго е да се види в лабораториите на практика за какво става дума. „Идвате при нас и ви демонстрираме например как можем да получим ядрена енергия с едно много иновативно решение, което вече сме го патентовали. В съд от титанова стомана се слага деутерий, заедно с радиоактивен материал, и се подлага на високо хидростатично налягане. Вероятността за ядрена реакция драстично нараства и вече под контрол може да получаваме ядрена енергия в ограничени количества, на ограничено място – полезно за роботиката, за битовите нужди, за най-различни приложения“, обясни акад. Руменин и направи сравнение с препратка към филма Iron Man, където роботите бяха с мини ядрени реактори.

Той посочи, че технологията е ясна, но заради контролирания достъп до радиоактивни материали, подобни разработки се правят в координация със съответните институции. Ученият добави, че вече очакват контакти и подкрепа от американската компания Westinghouse и специалистите от българската ядрена енергетика.

Акад. Руменин разказа и за друга технологична разработка на КВАЗАР, който по време на пандемията от Covid-19 е създал робот, убиващ бацили чрез ултавиолетови лъчи, и към него са проявили интерес много фирми.

Ученият разкри, че в момента се изследва генерацията на микро- и наночастици от скали и бетон при високо налягане, което може да има приложение при изследването на земетресения. „Трябват усилия за запознаване на бизнеса с разработките на българските учени и това става най-добре с лични контакти“, смята Руменин.

Той настоява за още по-добра връзка между бизнеса и научните среди. Като пример акад. Руменин посочи новат новата инициатива на Българската академия на науките, където в момента се създава интернет портал, на който учени ще публикуват своите изследвания и изобретения, а бизнесът ще може да споделя от какво се нуждае. „Това ще създаде още една възможност за намиране на допирни точки и общи проекти, но личните контакти между учени и бизнеса дават най-добрите резултати“, коментира ученият.

Той напомни, че БАН вече няколко години организира форума "Наука за бизнес", където се провеждат подобни срещи с представители на малките и средни предприятия от страната и вече се работи по няколко съвместни проекта, възникнали от този форум.

Ще успее ли Европейският съюз за привлече водещи учени от САЩ с пакета от 500 милиона евро в подкрепа на научните изследвания в блока с инициативата „Избери Европа“? Ще стигне ли обявената помощ от Евросъюза за научна дейност? Какво ще включват разработките на българските учени от БАН след като ЕС обяви по-големи разходи за отбрана в следващите години? Какви са предизвикателствата пред българската наука?

Повече за научните разработки в България и тяхното приложение може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.