fallback

Андреас Лиер: Европейската индустрия никога не е била по-уязвима от днес

Промените могат да изчакат по-спокойни времена, когато и решенията ще бъдат по-устойчиви, смята управляващият директор на BASF за България

08:15 | 10.01.23 г.

Очакванията на анализаторите в началото на 2022 година бяха, че светът ще започне своето възстановяване от пандемията от коронавируса с всичките му предизвикателства. Но изминалите 12 месеца донесоха пълномащабна война на територията на Европа, енергийна криза и връщане на икономиката с няколко хода назад. Началото на 2023 година е също толкова предизвикателно. Как се отразява всичко това на бизнеса, и по-конкретно на една от най-засегнатите от кризата индустрии - химическата, разговаряме с управляващия директор на BASF за България Андреас Лиер.

Г-н Лиер, светът навлезе в своята първа наистина глобална енергийна криза. Как се отразява тя на химическата индустрия и в частност на BASF?

- През 2022 г. се припокриха три различни кризи. Първата беше свързана с нарушената икономическа верига и повишаване на инфлацията, породени от пандемията от коронавируса. Втората е енергийната криза, пред която сме изправени, и третата – войната в Украйна, започната от Русия. Досега виждаме, че въпреки тези тежки условия бизнес средата е много устойчива, но три припокриващи се кризи са предизвикателство за всички играчи, включително и за BASF.

Що се отнася до промишлеността и в частност до химическата промишленост, съществува известен риск от деиндустриализация. Припокриващите се кризи, високите цени на газа (четири до осем пъти по-високи от тези в САЩ) и до известна степен предизвикателствата, които поставя регулаторната рамка, свързана със Зелената сделка на Европейския съюз (ЕС), са предпоставки, които могат да създадат значителна заплаха за конкурентоспособността на няколко европейски индустриални вериги.

Ние сме ангажирани с целите, които си поставя Зелената сделка, но въздействието на регулаторните мерки трябва да бъде правилно разбрано, оценено и, ако е необходимо, чрез конструктивен диалог да бъдат коригирани в една или друга посока и подкрепени от силна индустриална политика. Така ще се гарантира глобалната конкурентоспособност на Европа.

Веднъж след като една икономическа верига изчезне, вероятността други да я последват е сравнително голяма. Последствията ще засегнат много аспекти на живота. Без или само със слаба индустрия Европа може да бъде просто "хубаво място с дългогодишна история, което туристите да посетят". Не искам да рисувам подобна картина, но има опасност да загубим все повече и повече от това, което сме създали до момента. Само през тази година Европа загуби вече няколкостотин милиарда евро, тъй като трябваше да внасяме по-скъпи суровини и междинни продукти от държави извън континента.

Много държави, включително и България, могат да пострадат в бъдеще и темповете на растеж да намалеят. В продължения на много десетилетия Европа и в частност Германия са изнасяли продуктите на химическата промишленост. Сега за първи път търговският баланс е отрицателен, което означава, че вносът е по-голям от износа, като печалбите отиват за други региони по света. BASF разглежда своето портфолио и анализира в средносрочен план при тези условия какво има смисъл да се произвежда в Европа. В същото време залагаме на иновациите и работим за устойчивост, кръгова икономика и възобновяема енергия.

Така че виждаме и възможност, и работим за намаляване на въглеродния отпечатък и постигане на неутралност до 2050 г.

Виждате ли признаци за ускоряване или забавяне на Зелената сделка на ЕС?

- Най-голямото глобално предизвикателство на нашето време е изменението на климата. Със Зелената сделка Европейският съюз има за цел до 2050 г. да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент и да промени своите закони за околната среда – политики, които BASF подкрепя. Ние работим усилено да изпълним голям брой проекти, които да доведат до значително намаляване на емисиите въглероден диоксид, както и да осъществим амбициозните си климатични цели. В сътрудничество с доставчиците на суровини ние предприемаме стъпки за намаляване на емисиите, свързани с производството на нашите продукти. По този начин ние се трансформираме и подкрепяме усилията на клиентите си да намалят отделянето на вредните емисии при производството на продуктите, включени в техните портфолиа.

Фокусът на зелената политика трябва да бъде върху прехода към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), но тя е много повече от това. Когато говорим за Зелената сделка на ЕС (колкото и добър да е дневният ред в това отношение), не бива да пропускаме, че съществува и опасността Европа да бъде ограничена от прекалено много регулации – например има няколко хиляди страници с разпоредби за химическата промишленост. Кой може да прочете, интерпретира и приложи това? Човек може да остане с впечатлението, че има твърде много закони в тази насока – нещо като законодателно цунами и съществува опасност нещата да станат прекалено регулирани.

Трябва да отбележим тежката криза, предизвикателствата от такива регулации, които се прилагат от десетилетия насам. Допълнителните промени могат да бъдат последната капка, която да ограничи способността на компаниите да маневрират, да вземат решения и да правят печеливш бизнес. Това дори може да забави трансформационните промени и да постави индустрията в ситуация, в която не е конкурентоспособна на международно ниво. В най-лошия случай регулациите могат да се правят за индустрия, която вече не съществува, защото още преди прилагането им, тя вече е умряла. САЩ, от друга страна, създават система за стимулиране. Това трябва да ни отвори очите.

Европейската комисия променя фундаментално структурата на съществуващото законодателство за химикалите, което ще има големи последици за химическата промишленост и потребителите на химикали надолу по веригата, т.е. за всички в производствената верига. В момента индустрията се справя с кризите, пред които се изправя, и прави всичко възможно да оцелее. Имам чувството, че сега всички трябва да бъдем много по-внимателни и да се запитаме това ли са мерките, които трябва да предприемем сега и не трябва ли да няма да ги коригираме, преосмислим и да гарантираме оцеляването на тази индустрия.

Дали промените не трябва да са на по-късен етап, когато ситуацията е по-стабилна и съответните промени могат да се случат по-устойчиво?

Как BASF и конкретно България са засегнати от войната в Украйна?

Войната на Русия срещу Украйна създаде хуманитарна катастрофа и населението на засегната държава страда вследствие на ужасната агресия. Войната, започната от Русия, поставя индустрията в Европа под огромен натиск да докаже своята устойчивост. Това е може би най-бурният период за европейската индустрия и BASF след Втората световна война. Сега повече от всякога е важно европейските лидери, от които зависят политиките, и правителствата да действат бързо и да вземат правилните решения в подкрепа на икономиките и населението.

BASF търси алтернативни източници на енергия за захранване на своите обекти и производства и анализира своето портфолио как и къде компанията да продължи да работи при променени условия. За България настоящата ситуация е предизвикателство, но и предоставя и известни възможности. Високата цена на енергията създава заплахи за различните компании. Но има и положителна страна. Западноевропейските държави, включително в Германия, биха могли да обмислят преместване на производството си в България, за да намалят разходите, да станат по-конкурентоспособни и да видят предимствата на държавата като интересно място за инвестиции. Също така в контекста на войната между Русия и Украйна, компаниите, планирали бъдещи инвестиции в Източна Европа, могат да преосмислят плановете си и да ги насочат към България или други южноевропейски държави.

Както споменах, в момента сме свидетели на няколко припокриващи се кризи. Можем да кажем, че през следващите години Европа ще бъде изправена пред по-продължителна криза и ще трябва да се справим със значителни предизвикателства. Доброто сътрудничество е задължително, за да се справим и да намерим най-правилните решения. Затова засилихме нашето сътрудничество на местно ниво с представителни органи, като бизнес асоциациите например. Искаме "гласът" ни да се чува повече в България. В момента сме в тясно сътрудничество с Германо-българска индустриално-търговска камара и заедно излизаме с позиции и отправяме предложения към правителството.

Кризата също е възможност: какви са вашите планове по отношение на предстоящата европейска рецесия, високите цени на ресурсите и доставките на природен газ?

- Очакваме, че през тази година растежът ще бъде по-нисък, тъй като хората ще бъдат принудени да харчат повече пари за енергия, вместо за потребителски стоки например. Освен това инвестициите може да се разглеждат по-предпазливо през следващите месеци, а дори и години. От друга страна виждаме, че Югоизточна Европа, включително България, се развива все повече и повече и заедно са част от "Европейска електроцентрала" – производството на електроенергия в Европа. Това става с промишлени инвестиции и добри енергийни политики, фокусирани по-специално върху възобновяемата енергия, но не само.

Да вземем за пример Румъния, където има значителни морски находища на газ, които могат да стигнат и до България. Така че на местно ниво може да си сътрудничим с много предприемачи, стартиращи компании, клиенти и партньори. Още една страхотна възможност за развитие от гледна точка на технологията и сравнително добрите перспективи за добиване на енергия. На фокус са темите, свързани с възобновяемата енергия. Трябва да кажем, че на територията на региона и страната има благоприятни условия за производство на вятърна и слънчева енергия. Но също така възможностите за добив на геотермалната енергия трябва да бъдат по-добре разбрани и използвани.

Кръговата икономика е друга голяма възможност. Трябва заедно с всички партньори да преодолеем настоящата енергийна криза. В BASF разглеждаме възможностите и смекчаваме въздействията, създадени от предизвикателствата, пред които сме изправени. Това може също да означава структурни промени в едно или друго направление, например анализ кои продукти има смисъл да се произвеждат в бъдеще в Европа и кои – не.

 Г-н Лиер, какво се случва с плановете за изграждане на завод за рециклиране на батерии в България, има ли планове за локално производство в региона? Какви други инициативи планирате за страната ни и региона?

- Постоянно анализираме възможностите, които имаме в региона. Фокусираме се върху кръгова икономика и други теми за устойчивост. За нас ChemCycling е на първо място в дневния ред и ние търсим партньори и възможности. Например пластмасовите отпадъци или гумите се събират и чрез пиролиза се трансформират в масло, което можем да използваме повторно в нашите обекти и/или да произвеждаме нови продукти, като по този начин затваряме цикъла. Глобалното търсене на енергия, генерирана от възобновяеми източници, като вятър или слънце, нараства. Стационарното съхранение на енергия може да бъде алтернатива, която да се използва на местно ниво. Това е една от ключовите технологии за осигуряване на надеждно електрозахранване независимо от периодичния характер на различните източници.

Чрез тази технология излишната енергия може да се съхранява и да се разпространява само по време на пиково търсене. В момента разговорите с потенциални партньори в България продължават. Нашата NAS батерия е проектирана именно да осигури стационарно съхранение. NAS батериите играят важна роля и могат да се използват както в електрическите мрежи, така и за приложения извън мрежата. Вярваме, че в България има много възможности за приложение на тази технология.

BASF по същество е партньор за почти всяка индустрия. В селското стопанство, домашната и личната хигиена, полиуретаните и химикалите и това са само част от отраслите, в които нашите продукти могат да намерят приложение. Имаме решения, които подкрепят нашите клиенти по пътя им към устойчивост, ефикасност и ефективност. Фокусираме се върху иновациите и стартиращите компании.

Наскоро се проведе състезанието BASF Innovation Hub 2022 и повече от 15 стартиращи компании от България взеха участие. По време на събитието за обявяване на победителите имаше и много зрители онлайн, които следяха случващото се в нашия YouТube канал. Ние си сътрудничим с млади предприемачи и стартиращи фирми и ги приветстваме да се свържат с нас, за да може да поговорим и да намерим възможности за сътрудничество.

Г-н Лиер, разкажете ни повече за бъдещите иновации и програми на компанията по отношение на ChemCycling и кръговата икономика. Как BASF работи за справяне със замърсяването - рециклиране на пластмаси, батерии и т.н.?

- Идеята на кръговата икономика е да отдели растежа от изчерпването на ресурсите чрез разработване на иновативни бизнес модели – това изисква отдалечаване от линейния подход „вземи-направи-изхвърли“ и намиране на нови методи в производството и потреблението чрез разработване и прилагане на кръгови решения. Това може да бъде част от най-голямата икономическа трансформация след индустриалната революция и научните изследвания играят ключова роля за постигането на тази амбициозна цел. BASF проучва множество проекти, като разработване на компостируеми и биобазирани потребителски продукти (например опаковки за храни), процеси на рециклиране (например рециклиране на матраци) и ChemCycling, процес, при който пластмасовите отпадъци се превръщат в нови химически продукти. Но, разбира се, изследванията не спират до тук. Продължаваме да работим по текущи и да разработваме нови проекти, фокусирани върху възможността да се пести енергия и ресурси, като същевременно намалява отпадъците.

Благодарение на 150-годишната си история BASF има потенциала и капацитета да стимулира иновативни устойчиви решения, отприщвайки потенциала на химията за разрешаване на някои от най-належащите предизвикателства, пред които е изправен светът. Въпреки това, за да можем да направим това, трябва да останем живи и така да допринесем допълнително в тази насока. Индустрията никога не е била по-уязвима от днес. Необходима е подкрепа от политиците както на национално, така и на европейско ниво и силно сътрудничество.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:33 | 10.01.23 г.
fallback
Още от Интервюта виж още