На 4 февруари тази година - три седмици преди руската инвазия в Украйна - Владимир Путин се срещна със Си Дзинпин в Пекин. В съвместно изявление на двамата лидери беше казано, че приятелството между Русия и Китай „няма граници“, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.
Седем месеца по-късно Си може би съжалява за тези думи. Говорейки преди среща на Шанхайския съвет за сътрудничество в Узбекистан, Путин обеща да отговори на „въпросите и опасенията“, които Китай има относно войната в Украйна.
Нито Путин, нито Си Дзинпин решиха да разяснят публично тези опасения. Но не е трудно да се досетим. Войната отслаби Русия, дестабилизира Евразия и укрепи западния съюз. Нищо от това не изглежда добре, погледнато от Пекин.
В изявлението от 4 февруари ставаше ясно, че основата на руско-китайското приятелство е споделената враждебност към американското глобално лидерство. Една бърза руска победа в Украйна – идваща само няколко месеца след хаотичното изтегляне на Америка от Афганистан – щеше да бъде още един сериозен удар върху престижа и мощта на САЩ. Това би било в полза на Пекин; и можеше дори да подготвил сцената за китайска атака срещу Тайван.
В контраст, продължителният конфликт в Украйна – и перспективата за поражение на Русия – е сериозен стратегически неуспех и за Китай. Както казва Найджъл Гулд-Дейвис от Международния институт за стратегически изследвания: „Има изобилие от причини Китай да бъде много разочарован.“
Най-очевидната е, че Русия е най-важният международен партньор на Китай. Двете страни не са официални съюзници, но те се подкрепят взаимно на международни форуми и провеждат съвместни военни учения. Първото чуждестранно посещение, което Си Дзинпин направи, след като стана президент, беше в Москва. Си нарече Путин свой „най-добър приятел“. Но сега приятелят му изглежда като неудачник. А приятелството на Китай с Русия изглежда като недостатък, а не като предимство.
Освен че отслаби най-важния международен партньор на Китай, войната в Украйна предизвика съживяване на западния съюз. Лидерството на САЩ отново изглежда уверено и ефективно. Американските оръжия помогнаха да се обърне хода на конфликта. Нови държави се редят на опашка за присъединяване към НАТО. Китайските държавни медии обичат да подчертават неумолимия упадък на Запада, но внезапно западният алианс започна да изглежда доста жив.
Пекин можеше поне да се утеши от факта, че „глобалният юг“ засега е неутрален – а понякога дори мълчаливо проруски в този конфликт. Това е важно, защото борбата за лоялността на страните от Африка, Азия и Америка е важна част от съперничеството на Китай със САЩ.
Но настроенията в глобалния юг се променят. На срещата на високо равнище в Самарканд (Узбекистан) Нарендра Моди, индийският премиер, публично укори Путин, като му каза, че „днес не сме в ерата на войните“. Руският лидер беше принуден да обещае, че „ще направим всичко възможно, за да спрем това възможно най-скоро“. На Общото събрание на ООН миналата седмица Индия се присъедини към 100 други страни в гласуването за разрешаване на Владимир Зеленски, президентът на Украйна, да направи виртуално обръщение. Само шест държави се присъединиха към Русия в противопоставянето на речта. Китай се въздържа.
У дома и в чужбина Си Дзинпин обича да подчертава желанието си за стабилност. Но войната предизвика нестабилност в Евразия. Азербайджан току-що нападна Армения, която е съюзник на Русия. Боеве избухнаха и между Киргизстан и Таджикистан.
Една сериозно отслабена и компрометирана Русия вече е много по-малко полезен партньор за Китай. А резултатите от войната все още са неясни. Най-големият кошмар за Пекин би бил, ако Путин падне и бъде заменен от прозападно правителство – което е малко вероятно, но не и невъзможно.
Разбира се, отслабената Русия също така носи и някои ползи за Китай. Сега Москва е все по-зависима икономически от Пекин. Путин наскоро спомена мрачно твърдата позиция, която Китай влага в търговските преговори.
Някои вашингтонски анализатори отиват дори по-далеч, като твърдят, че войната в Украйна ще тласне Москва трайно в обятията на Пекин, като същевременно ще отклони САЩ от фокусирането им в противоборството с Китай.
Това мислене твърди, че повратна точка в Студената война е било отварянето на Никсън-Кисинджър към Китай през 1971 г. Сега, опасяват се те, се случва точно обратното – оста Китай-Русия се втвърдява.
Но този аргумент третира великите сили като фигури без ценности на стратегическата шахматна дъска.
Реалността е, че Русия и Китай сформираха неформален съюз, защото възгледите им за света имат много общо. Не е правдоподобно някой от тях да се отдели и да реши да се присъедини към САЩ. Америка именно е проблемът, който те се опитват да разрешат.
Руско-китайската ос, представена на 4 февруари, беше в значителна степен и лична сделка между двама силови лидери. Путин и Си Дзинпин явно харесваха стила на другия и гледаха на себе си като на въплъщение на своите нации. Те бяха, по думите на Александър Габуев от московския център Карнеги, „царят и императорът“.
Но тъй като сега Путин прилича повече на Николай II, отколкото на Петър Велики, Си трябва да съжалява, че прегърна руския си колега толкова силно.
16:31 | 26.09.22 г.
