САЩ не са готови да дадат контрола върху войната в Украйна на НАТО

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг опитва да направи генерална промяна в управлението на финансовата и военната помощ за Украйна. Според плановете му подкрепата за страната ще бъде прогнозируема, дългосрочна и най-важното - няма да зависи от политическите борби в съюзническите държави. Идеите му обаче се посрещат нееднозначно и предизвикват страхове, съмнения и несъгласие, пише европейското издание Politico.

Преди срещата на министрите на външните работа на НАТО в сряда (3 април) Столтенберг предложи да бъде създаден фонд на стойност 100 млрд. долара, който да бъде управляван от НАТО, и който да финансира дейности, включително и покупката на оръжия, за Украйна през следващите пет години. Това е серизна стъпка напред спрямо позициите на Алианса да се въздържат от действия, които могат да доведат до ескалация на конфликта, пише Politico.

Според думите на Столтенберг само създаването на този фонд ще е сигнал за Москва, че организацията стои зад Украйна. "Виждаме как Русия натиска и се опитва да спечели тази война, просто изчаквайки ни да се откажем", допълни още той.

Според анализатори предложението ще измести САЩ от водещата им роля във войната, включително и от срещите във формата "Рамщайн", в които всеки месец се обсъждат нуждите на Украйна, обсъждат се тактики и се търсят решения за бойното поле.

Причината е ясна - в НАТО вече се изнервят от бавената повече от шест месеца помощ за Украйна в американския Конгрес. Опасенията са, че това вече застрашава бойните действия и може да доведе до срив на фронтовата линия. Европейските партньори също имат съмнения какво ще случи, ако Доналд Тръмп спечели президентските избори през есента.

Но в САЩ съвсем не изглеждат готови да се откажат от своята роля, допълва The Hill. Изданието цитира коментара на съветника по национална сигурност Джон Кърби на идеите на Столтенберг.

Групата "Рамщайн" е инициатива на САЩ и тя е нещо повече от НАТО - събира 50 държави, които споделят едни ценности и подкрепят Украйна, каза той по време на брифинг в Белия дом. "Всички те са събрани заедно заради лидерството на САЩ", категоричен е Кърби.

Първата среща на министрите на отбраната на страните от НАТО, която се състоя в базата "Рамщайн" в Германия, действително беше по инициатива на американския министър на отбраната Лойд Остин. Това се случи през април 2022 година и на нея бяха взети решения да бъдат предоставени оръжия на Украйна. До този момент страната се защитаваше със собствените си натрупани резерви. По-късно към групата се присъединиха и други съюзници, които не членуват в НАТО. 

Самата Украйна не е член на Алианса. Киев подаде молба за ускорено членство в НАТО през септември 2022 година, след като Москва анексира четири украински области, но трябва да изчака края на войната, за да се задвижи процедурата.

Снимка: President.gov.ua

Столтенберг се опита да успокои страховете, че повече НАТО означава по-малко САЩ. Той посочи ролята на ген. Кристофър Каволи, който е командващият силите на НАТО в Европа и едновременно с това командващ американските сухопътни части в Европа."Мисля, че ген. Каволи се координира с ген. Каволи - разбира се, нали са един и същи човек", каза Столтенберг, цитиран от Politico.

Радикална промяна

Предложението на генералния секретар на НАТО обаче трябва да бъде одобрено от всички членове на организацията. Външните министри се съгласиха в сряда то да бъде дискутирано и вероятно съдбата му ще стане ясна до юли, когато ще е срещата на върха на организацията. Тази година тя ще бъде във Вашингтон и тогава официално ще бъде отбелязана и 75-та годишнина от създаването на Алианса.

Идеята среща подкрепата на голяма част от европейските членове - Полша, Германия и Турция дават сигнали, че са за промяната, която ще създаде "сигурна дългосрочна структура", по думите на германския външен министър Аналена Бербок.

Чехия също е заинтересована, но иска да се запознае с детайлите на предложението, става ясно от коментар на външния министър Ян Липавски.

Но има и много съмнения. В Западна Европа се опасяват, че предавайки парите и властта на НАТО ще спъне усилието ЕС да започне да играе по-важна роля в отбраната. Унгария пък вече е категорично против - НАТО е отбранителен съюз, каза външният министър Петер Сиярто. "Унгария ще отхвърли всяко предложение, което цели трансформирането ѝ в нападателен алианс, тъй като това крие сериозна опасност от ескалация", заяви той.

Унгария, която е описана от Politico като най-близката до Русия държава в НАТО, е категорична по отношение на войната в Украйна: "Това не е война на Унгария и също не е война на НАТО".

Неясно е и как ще бъдат събрани 100-те млрд. долара и въобще ще стигнат ли те. Според подсказките на Столтенберг всеки член ще дължи вноска съобразно големината на икономиката си. Но не е ясно дали става въпрос за нови средства или просто ще бъдат събрани на едно място парите, които всеки съюзник вече дава. Външният министър на Испания Хосе Мануел Албарес предлага първо да се изчислят нуждите на Украйна, а след това да се търсят начини те да бъдат финансирани.

Въпросите относно детайлите са много, а белгийският външен министър Хаджа Лабиб е реалист: "Трябва да избягваме да даваме обещания, които не можем да изпълним".