Сигурността в Европа ще означава жертви за гражданите

Заради войната в Украйна и все по-нестабилния геополитически ред сигурността на Европа се превърна в основен приоритет за лидерите на континента. През последните седмици импровизираните срещи на върха в Лондон и Брюксел доведоха до нови ангажименти за по-високи разходи за отбрана, както и подкрепа за Украйна.

На фона на тази суматоха обаче има ключов проблем, който те рискуват да пренебрегнат, и това е поддържането на обществената подкрепа за подобни мерки, пише Катрин де Врийс, професор в университета Bocconi в Милано, за Politico.

Превъоръжаването на един континент е скъпо и гражданите трябва не само да разберат, но и да приемат финансовите жертви, до които това ще доведе, посочва тя.

Неуспехът да привлече обществеността рискува да влоши нагласите. Гласоподавателите вече се чувстват пренебрегнати след години на влошаване на обществените услуги, а недоволството от високите разходи за отбрана може да подхрани още по-голямо недоволство. Това ще подкрепи крайнодесните и проруски настроени популисти, добавя тя.

Миналогодишните избори вече показаха ясно тенденцията в тази посока. Популистката десница постигна успехи във Франция, Португалия, Белгия и Австрия. Продължаващият им успех би дестабилизирал европейската сигурност по почти същия начин, по който сегашната администрация на САЩ нарушава стратегическите ангажименти на Америка.

През десетилетията предишните усилия за обединяване на европейските отбранителни политики се проваляха, до голяма степен поради опасения за подкопаване на НАТО и отчуждаване на САЩ. Вместо това европейската интеграция се съсредоточи върху икономическото сътрудничество и блокът беше обявен като мирен проект, а не като отбранителен съюз.

Една агресивна Русия обаче и непредсказуеми и нови антагонистични Съединени американски щати наложиха преосмисляне, пише Де Врийс. Тъй като американският чадър за сигурност е поставен под съмнение, Европа сега стои сама. Ако блокът иска да защити своите ценности, интереси и хора, ще трябва да приеме собствената си защита сериозно.

Блокът вече предприе някои крачки в тази посока като радикално отклонение от постепенното развитие на европейската политика за сигурност, наблюдавано след края на Студената война. Европейският преломен момент сега се разгръща. Докато съвместното снабдяване с военно оборудване някога се смяташе за далечна фантазия, съвместното финансиране на отбраната сега се превърна в централна европейска грижа.

Докато Европейският съюз (ЕС) излиза от сянката на НАТО, политическите залози нарастват. Разходите за превъоръжаване и военна готовност ще имат пряко въздействие върху европейските гласоподаватели, които традиционно дават приоритет на разходите за социални помощи. Споменът за строгите икономии вече е надвиснал над блока. През миналата година ЕС предложи бюджетни съкращения с повече от 1 млрд. евро за ключови програми, както и допълнителни програми за икономии, налагащи съкращения от над 100 млрд. евро, за да намали дефицита.

Свиването на европейската социална държава още повече ще ужили вече засегнатия континент и набирането на подкрепа за нарастващите му амбиции в областта на отбраната ще бъде деликатен акт на балансиране, особено след като социологическите проучвания сочат, че обществената подкрепа за отбраната намалява.

Според проучване на Евробарометър от края на 2023 г. само 60% от европейците подкрепят финансирането на доставки на оръжие. Освен това изследване, проведено от Bertelsmann Stiftung, установява, че ентусиазмът за по-задълбочено европейско сътрудничество в областта на отбраната избледнява: в Испания подкрепата спада от 92% в началото на 2022 г. до 83% до края на 2024 г., а във Франция – от 87% до 71% за същия период.

Проучване на Европейския съвет за външни отношения от средата на 2024 г. подкрепя тези констатации и разкрива, че мнозинствата във Франция и Италия се противопоставят на увеличаването на разходите за отбрана, ако това е за сметка на здравеопазването и образованието.

Това обаче беше преди завръщането на президента на САЩ Доналд Тръмп и последвалото му обръщане срещу Европа. Оттогава светът се промени, а без американски гаранции нуждата на Европа от сигурност може да насочи гражданите към приоритизиране на превъоръжаването.

Европейските лидери ще трябва да изковат завладяващ разказ, който предава както геополитическата неотложност на момента, така и жертвите, необходими за посрещането му. Без прозрачен и честен диалог за компромисите амбициите на Европа за сигурност могат да бъдат унищожени при изборите, пише Де Врийс.

Непредвидимостта на политиката на САЩ добавя още един слой сложност. Без твърди уверения от Вашингтон редът на трансатлантическата сигурност само ще продължи да се променя. Някогашният автоматичен поток от американски оръжия към европейските съюзници вече не е гарантиран и тъй като ЕС се подготвя да разчита на собствената си отбранителна индустрия, европейските и американските производители на оръжия вероятно ще се конкурират яростно за световните пазари през следващите години.

Всичко това вероятно би могло да превърне Европа в голяма военна сила за първи път от края на Втората световна война. Това обаче ще изисква широка електорална подкрепа. Европейците трябва да решат дали са готови да поемат разходите за оформяне на бъдещето си, или рискуват то да бъде оформено вместо тях.