Западът се насочва към Арктика за ресурси и сигурност и Москва не харесва това

Русия отдавна е геополитическият господар на Арктика с дълбоко вкоренени военни, търговски и стратегически инвестиции в региона.

Сега, когато САЩ и НАТО насочват вниманието си към Арктика по геоикономически причини и съображения за сигурност, Москва обаче започва да се притеснява от новооткрития интерес на Запада, пише CNBC.

Това може би е очаквано, като се има предвид териториалния дял на Русия в региона. По данни на Арктическия институт – център за изследване на сигурността в района на Северния полюс, Русия се простира на 53% (или 37 хил. км) от бреговата линия на Северния ледовит океан, а от населението ѝ от около 146 млн. души 2,5 млн. руснаци живеят и работят там.

За местните жители – а и за руската икономика като цяло – стратегическите фактори за създаване на работни места, инвестиции и растеж включват отраслите за добив на нефт, газ и минерали, рибарството, както и инфраструктурата и транспортната логистика, особено във връзка със Северния морски път – основен арктически морски маршрут за Русия между Европа и Азия.

Освен това Русия поддържа морската си ядрена възпираща сила в Арктика и разполага с редица военни бази и летища там, както и със специализиран флот от ледоразбивачи, които улесняват търговията, транспорта и добива на ресурси на територията.

Ето защо Русия следи със засилено внимание, когато американският президент Доналд Тръмп казва, че ще завладее богатия на ресурси арктически остров Гренландия, или когато НАТО провежда военни игри в Арктика.

„Страните от НАТО като цяло все по-често определят Далечния север като плацдарм за възможни конфликти“, коментира руският президент Владимир Путин, докато съюзниците от НАТО провеждаха военни учения в Норвегия през март, в които участваха 10 хил. военнослужещи на алианса от девет съюзнически държави.

Според НАТО ученията имат за цел да усъвършенстват уменията, военните способности и сътрудничеството им за водене на война в условия на екстремен студ.

Путин не беше убеден в това, заявявайки, че е „очевидно, че ролята и значението на Арктика както за Русия, така и за целия свят, нараства. Но, за съжаление, се засилва и геополитическата конкуренция, борбата за позиции в този регион“.

Малко след ученията на НАТО Северният флот на Русия (натоварен със защитата на арктическите морета покрай Северна Русия, включително Баренцово и Карско море) започна учения в Арктика с участието на 20 кораба и около 1500 души персонал, съобщи руската информационна агенция „Интерфакс“.

CNBC се е свързала с Кремъл за допълнителен коментар и очаква отговор.

Русия защитава интересите си

Русия се стреми агресивно да разшири икономическите си интереси в Арктика, тъй като регионът има значителен принос за икономиката.

„Днес Арктика вече формира 7,5% от брутния вътрешен продукт на Русия и над 11% от износа ѝ“, заяви миналата седмица Алексей Чекунков, министър на развитието на руския Далечен изток и Арктика, в коментар, съобщен от вестник „Российская газета“ и преведено от CNBC с Google.

Русия „реализира инвестиционни проекти в световен мащаб в Арктика и развива най-голямата в света мрежа от арктически градове“, добави той.

„С реализирането на вече започнатите проекти значението на Арктика за икономиката, логистиката и сигурността на Русия само ще нараства“, казва Чекунков, отбелязвайки, че „е трудно да се надцени значението на Северния морски път, който осигурява 40% по-кратък маршрут между Европа и Азия“.

Международните санкции, целящи да влошат състоянието на руския петролен и газов сектор след нахлуването в Украйна през 2022 г., засегнаха някои големи проекти в региона, като сред тях са добивът на втечнен природен газ (LNG) от проекта Arctic LNG 2 и мегапроект за добив на петрол, планиран от „Восток ойл“.

Русия се опитва да заобиколи санкциите, като използва т.нар. „сенчест флот“ от кораби и танкери, за да изнася доставките си на нефт и газ към клиенти, които все още са готови да ги купуват, а западните съюзници на Украйна се опитват да затворят вратичките, които позволяват на Москва да прави това.

Мари-Ан Конинкс, бивш посланик на ЕС за Арктика, заяви пред CNBC в сряда, че регионът е „от изключителен стратегически интерес за Русия както от икономическа гледна точка, така и от гледна точка на сигурността. Той формира огромен дял от БВП заради добива на енергийни ресурси, а използването на Северния морски път носи сериозна печалба на Русия. И с тази печалба, и въпреки санкциите, Русия успя да финансира една трета от разходите за войната в Украйна с този износ“, каза тя за CNBC.

„Санкциите имат ефект, но трябва да бъдат развити, защото засягат руската икономика, но има и друг аспект на сигурността, тъй като руснаците знаят, че ядрените ѝ сили са в Арктика, а това е сериозна заплаха за Европа“, каза тя.

Западът наваксва?

Един от проблемите за арктическата стратегия на Европа и НАТО е, че тя е само догонваща в сравнение с дългогодишното развитие на арктическата територия на Русия.

Русия започна да инвестира отново в арктическите дела в средата на 2000-те години, казват анализатори от Center for European Policy Analysis (CEPA), добавяйки, че „Кремъл остава непреклонен в утвърждаването на пълен контрол върху арктическата зона на Руската федерация“, като се стреми да защити възприеманите като жизненоважни интереси по Северния морски път.

За сравнение, подновеният интерес на Запада към Арктика до голяма степен беше подтикнат от нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.

„Бих казал, че преди [този момент] нямаше истинско осъзнаване на заплахата за сигурността в Арктика, НАТО пренебрегваше северния си фланг“, заяви бившият посланик на ЕС в Арктика Конинкс пред CNBC.

„Но поради нахлуването на Русия в Украйна и особено благодарение на новото членство на Швеция и Финландия в алианса, в Северна Европа се засилват силите за сигурност на НАТО... А за Европейския съюз този регион става все по-важен от геоикономически и геополитически съображения за сигурност“, добавя тя.

Арктика „се превръща в център на световното внимание“ и по „геоикономически причини“ – включително поради факта, че климатичните промени означават, че богатството от природни ресурси и критични минерали в Арктика вече е по-достъпно и има повече възможности за корабоплаване по Северния морски път.

„Затова има повишен интерес и от страна на големите геополитически играчи, не само от САЩ, но и от неарктически държави, големи като Китай“, каза тя.

Интересът на САЩ към Арктика беше подновен и от администрацията на Доналд Тръмп, като президентът се зарече да превземе Гренландия, потенциално с военна сила. Това не се прие добре нито в Гренландия, нито в Дания, нито в Европа, като позицията на президента по този въпрос беше широко осъдена.

Интересно е, че Русия като че ли зае по-спокойна позиция по отношение на интереса на Тръмп, заявявайки, че следи внимателно развитието на ситуацията.

С оглед на възможността да използва собствения си опит в „Далечния север“ около Северния полярен кръг и може би да се хареса на Тръмп, през февруари агенция Bloomberg съобщи, че Москва се интересува от разработването на съвместни проекти със САЩ в областта на добива на природни ресурси и транспорта в Арктика.

CNBC е потърсила Кремъл и Белия дом за допълнителен коментар по доклада и очаква отговор.