Тръмп, Иран и призракът на Ирак

Преди малко повече от 22 години Вашингтон беше на ръба, докато президентът беше напът да разпореди инвазия на Багдад. Очакванията бяха, че това ще бъде бърза и триумфална „мисия изпълнена“, пише колумнистът на New York Times Елизабет Бюмилър.

Когато САЩ се оттеглиха почти девет години по-късно, след като загинаха над 4 хил. американци и 100 хил. иракчани, войната се превърна в исторически урок за погрешни преценки и непредвидени последствия.

Призракът на Ирак сега витае над дълбоко разединения и тревожен Вашингтон. Президентът Тръмп, който водеше кампания срещу „вечните войни“ на САЩ, обмисля бързо разполагане на американска военна мощ в Иран. Този път няма около 200 хил. американски войници, събрани в Близкия изток, нито антивоенни демонстрации по целия свят. Но чувството на страх и неизвестност в много отношения е същото.

„Толкова голяма част от това е същата история, разказвана отново“, казва Вали Р. Насър, иранец с американско гражданство, професор в Johns Hopkins School of Advanced International Studies. „Едно време не знаехме по-добре и повярвахме на всички сладки приказки за Ирак. Но всяко едно предположение се оказа погрешно.“

Има много прилики. Администрацията на Буш и нейните съюзници разглеждаха нахлуването в Ирак като „лесна работа“ и обещаваха, че американските войски ще бъдат посрещнати като освободители. Имаше вътрешни спорове относно разузнавателната информация, която оправдаваше войната. Група неоконсерватори настояваше за възможност да се свали Саддам Хюсеин, дългогодишния диктатор на Ирак.

А Америка задържа дъха си в очакване президентът Джордж У. Буш да обяви окончателното си решение.

Днес съюзниците на Тръмп твърдят, че помощта за Израел чрез хвърлянето на 30 000-килограмови бомби върху Фордо – най-укрепената ядрена база в Иран, може да бъде еднократно събитие, което да промени Близкия изток. Води се спор относно разузнавателната информация между Тулси Габард, директорката на националното разузнаване на Тръмп, която през март заяви, че Иран не работи активно по създаването на ядрено оръжие, и самия Тръмп, който във вторник отвърна: „Не ме интересува какво е казала тя.“ Той добави, че Иран всъщност е близо до създаването на ядрено оръжие.

Някои от същите неоконсерватори, които настояваха за война в Ирак, сега настояват за война с Иран. „Трябва да отидеш на война с президента, който имаш“, заяви Уилям Кристол, противник на Тръмп и главен редактор на The Bulwark, който беше изявен поддръжник на войната с Ирак. „Ако наистина смяташ, че Иран не бива да има ядрени оръжия, имаме шанс да се опитаме да довършим започнатото.“

И страната отново чака президентът да вземе решение. „Може да го направя, може и да не го направя, никой не знае какво ще направя“, каза Тръмп в сряда, когато беше попитан за мнението му относно удари по ирански ядрени съоръжения.

Остават и познатите въпроси за крайния резултат. Буш кацна на самолетоносача „Абрахам Линкълн“ и под лозунг с думите „Мисията е изпълнена“ триумфално обяви, че бойните операции в Ирак са приключили. Но докато той говореше, страната беше в хаос.

Днес много американски официални лица се опасяват, че ако САЩ бомбардират Фордо, ще последва по-широка война, включително ответни атаки срещу американски бази в региона от проирански милиции и удари срещу кораби в Червено море от подкрепяните от Иран хути.

Адмирал Уилям Ф. Фалън, който през 2007 и 2008 г. ръководеше всички американски военни операции в Близкия изток като шеф на Централното командване на САЩ, заяви в сряда, че се опасява, че Иран ще излезе извън контрол след американски удар.

„Какъв е планът?”, попита той. „Каква е стратегията? Какъв е желаният краен резултат? Малко хора биха се противопоставили на идеята Иран да няма ядрено оръжие. Но какви ще бъдат отношенията ни с Иран в по-широкия Близък изток? Ние просто реагираме импулсивно.“

Един човек, който вижда малко прилики между подготовката за Ирак и сегашната ситуация, е Дейвид Х. Петреъс, генералът, който командваше американските сили в Ирак и Афганистан и ръководеше 101-ва въздушнодесантна дивизия при първоначалната инвазия в Багдад. „Това очевидно е потенциална подготовка за военни действия, но не е инвазия на държава“, каза той в сряда.

Тръмп, каза той, трябва да отправи ултиматум към аятолах Али Хаменеи, върховния лидер на Иран, и да поиска да се съгласи на пълното прекратяване на ядрената програма или да се изправи пред „пълното унищожение на страната си, режима си и народа си“. Ако върховният лидер отхвърли ултиматума, според Петреус „това ще повиши нашата легитимност и тогава с неохота ще ги разбием на парчета“.

Насър коментира, че един обнадеждаващ сценарий след удара би бил пълното унищожение на Фордо и Иран, който сяда на масата за преговори и се съгласява да прекрати ядрената си програма. Но ако иранците отговорят с военни действия, както казват, че ще направят, според него Тръмп ще бъде принуден да контраатакува, особено ако американци бъдат убити в американски бази в региона.

„И тогава не се знае къде ще свърши всичко това, а Тръмп наистина рискува да повтори войната в Ирак“, казва той. Иран е по-голям от Ирак, отбеляза Насър, с население от около 90 млн. души и много по-способна армия от иракската.