В Германия вече всички произвеждат за отбраната

В Германия заводите за производство на вагони се преоборудват за производство на военни превозни средства, доставчици на автомобили се обединяват с подизпълнители в областта на отбраната, а бивши военни изведнъж се оказват търсени кадри на пазара на труда, пише Wall Street Journal.

След като Берлин се ангажира да задели над половин трилион долара за отбрана през следващото десетилетие, производителите, които се сблъскват с упоритата икономическа стагнация и спад на износа за САЩ и Китай, полагат усилия да се преориентират като доставчици на военни продукти.

Членовете на основната браншова организация в германския сектор на отбраната почти почти са се удвоили през последната година. Много от новите членове идват от сектори, ориентирани към цивилното население, особено автомобилната индустрия, казва Петер Шебен, говорител на асоциацията в Берлин.

Отбранителната индустрия „вероятно не е първото нещо, което изниква в ума, когато мислите за храна“, отбелязва Хендрик Суземил, производител на автоматизирани кухни с централа в Хамбург.

Суземил започнал бизнеса си през 2021 г. след предизвиканата от Covid-19 треска за „призрачни кухни“, но сега се ориентира към отбраната. Неотдавна той доставил автономна роботизирана кухня на американската армия в Южна Корея и обсъжда доставки за всички големи страни от НАТО. Той очаква отбранителният сектор да осигури една трета от приходите му в бъдеще.

Преминаването към отбраната предлага значителни предимства – голям обем от държавни средства и защита от евтините китайски конкуренти. На фона на нарастващата враждебност от САЩ и засилващата се заплаха от Русия Германия планира почти да утрои годишните си военни разходи през следващите години до около 180 млрд. долара през 2029 г.

Щедрите разходи започват да се отразяват в икономическите данни. Промишленото производство на Германия за октомври отбеляза значителен ръст в сектори, ориентирани към военни разходи“, казва Холгер Шмидинг, главен икономист на Berenberg Bank. Това спомогна за компенсиране на спада в други основни сектори на германската промишленост като автомобилната и химическата.

Това е добре дошло за затруднения производствен сектор в Германия, който от седем години непрекъснато се свива, притиснат от високите цени на енергията, агресивната конкуренция от Китай и митата на САЩ.

Икономистите се надяват, че част от този капитал ще бъде инвестиран в научно-развойна дейност, което ще стимулира растежа на производителността в Германия, ще даде тласък на стартиращи компании и на нов износ, точно както средствата на американското правителство помогнаха за зараждането на Силициевата долина.

„Разходите за отбрана са толкова големи, че наистина биха променили значително положението относно фундаменталните и приложимите в армията изследвания“, казва Гунтрам Волф, преподавател по икономика в Свободния университет в Брюксел.

Това е значителна промяна за най-голямата икономика на Европа, но има и отрицателни страни. Икономисти казват, че експортният потенциал в отбранителната промишленост е ограничен – Китай е изключен като клиент, а САЩ имат статегия за закупуване на американски продукти, докато ръстът на производителността е слаб в някои части на сектора.

Инвестициите в отбрана обикновено не са толкова полезни за по-широката икономика, колкото разходите за машини или инфраструктура, тъй като оръжията или се намират в складове, или се унищожават вместо да се използват продуктивно.

В южния университетски град Хайделберг Михаел Веленцон, изпълнителен директор на производителя на печатарски машини Heidelberger Druckmaschinen, търси начини да използва стотици инженери, тъй като търсенето на традиционните продукти на компанията страда.

Планът му е да създаде бизнес в областта на отбраната, съсредоточен върху автономни наземни превозни средства и енергийни системи с цел годишни приходи от около 100 млн. евро за бизнес сектора, който включва отбраната и ще произвежда главно за Германия.

„Нямаме нужда да наемаме..., можем да се справим с хората, с които разполагаме тук“, казва Веленцон. Компанията съобщи този месец, че ще проучи сделка с базираната в Масачузетс Ondas Holdings за производство на системи за отбрана, наблюдение и разузнаване с дронове в Европа.

Други големи фирми в промишления сектор предприемат сходни стъпки, като използват опита си в мащабното строителство и управлението на сложни глобални вериги за доставки. Това ново търсене помага да се компенсират загубите на работни места в автомобилния сектор, които според Ernst & Young са достигнали около 112 хил. от 2019 г. насам.

Schaeffler, голям германски доставчик на автомобилни части, наскоро подписа споразумение с базирания в Мюнхен стартъп в областта на отбраната Helsing, за да помогне за увеличаване на производството на дронове. Те имат за цел да произвеждат между 10 хил. и 20 хил. дрона на година с капацитет за увеличаване на производството до 100 хил. в случай на криза.

Trumpf, голяма машиностроителна компания в Югозападна Германия, съобщи през октомври, че ще използва познанията си в областта на лазерите за изграждане на системи за отбрана с дронове, като се присъедини към местна компания за електроника.

Промяната не е толкова противоречива, колкото беше преди време в страна със силен пацифизъм след Втората световна война. Повечето германци подкрепят по-високите военни разходи макар някои да се опасяват, че това може да превърне страната в мишена, казва Тимо Граф, социолог в Центъра за военна история и социални науки на Бундесвера в Потсдам.

Мартин Бергерхаузен, специалист по подбор на служители в Хамбург, търси проджект мениджър с опит в артилерията, който да работи за голям военен доставчик в Мюнхен. Заплатата, която варира от 90 хил. до 120 хил. евро, е сравнима с тази за подобни длъжности в автомобилната индустрия казва той. Неотдавна голяма консултантска компания се е обърнала към Бергерхаузен с молба да намери няколко души с опит в областта на отбраната, които да работят по проект за доставки.

Развитието на отбранителната промишленост е завръщане към миналото на Германия. От началото на 19-и век индустриализацията на Германия е тясно свързана с оръжейната промишленост на страната. Основаната през 1811 г. стоманодобивна компания Krupp е най-голямата промишлена компания в Европа през по-голямаа част от края на 19-и и началото на 20-и век. Тя се превърна в синоним на германската военна мощ, като произведе оръдието „Голямата Берта“ по време на Първата световна война, а по-късно и танковете и компоненти за подводници за нацистите.

След Втората световна война германската отбранителна промишленост беше напълно разформирована, а военното производство – забранено. Но от 50-те години на миналия век насам Германия започна бавно да възстановява военната и отбранителната си промишленост с подкрепата на САЩ, действайки като бастион срещу СССР.

До 80-те години на миналия век Германия имаше половин милион военни на активна служба и заделяше около 3,5% от БВП за отбрана. Едва през 90-те години на миналия век Германия започна да свива отново отбранителната си промишленост, като пренасочи разходите към социалната сфера.

„В известен смисъл Германия се връща към старата си форма“, казва социологът Граф.

Икономисти считат, че бумът в отбраната няма да компенсира свиването на автомобилния сектор. Според Каус-Хайнер Рьол, старши икономист в Германския икономически институт в Кьолн, около 120 хил. души работят в области, свързани с отбраната, в сравнение с около 800 хил. в автомобилната индустрия.

По време на разговорите за плановете на Германия за превъоръжаване в Белия дом през юни с канцлера Фридрих Мерц Тръмп ирази известна предпазливост по отношение на бързото превъоръжаване на Германия.

„Не съм сигурен, че генерал Дъглас Макартър би казал, че това е положително. Струва ми се, че е нещо добро, но поне до известна степен. Ще дойде момент, в който ще кажа: Моля, не ни въоръжавайте повече, ако обичате“, пошегува се Тръмп.