fallback

Седем причини, поради които следващият Google няма да бъде създаден в ЕС

Успехът на публичния фонд за иновации European Future Fund е под въпрос, необходими са по-дълбоки трансформации в ЕС, твърди икономист

09:37 | 01.09.19 г. 2

Липсата на „Европейски Google“, „Европейски Facebook“ или „Европейски Alibaba“ отдавна е сред големите болки на лидерите на Европейския съюз. Изглежда обаче, че новият състав на Европейската комисия планира да вземе в свои ръце тяхното създаване с помощта на специализиран фонд с капитал от 100 милиарда евро, помпозно озаглавен „Фонд за европейско бъдеще“ (European Future Fund). Неговата роля ще е да финансира създаването и развитието на местни технологични гиганти, които да конкурират наложилите се пазарни играчи и да върнат Европа в надпреварата за превъзходство на технологичната сцена, пише в статията на Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Иновациите обаче не са само въпрос на „да дадем пари, и ще стане“ – има много други причини, заради които Европа изостава в развитието на технологиите, и в този текст разглеждаме няколко от по-важните.

1) Регулаторна тежест

Кратък поглед на списъка на водещите технологични компании (тук, например) сочи, че всички са създадени в няколко страни – САЩ, Китай, Южна Корея, Япония. Общото между тези държави е осигуряването на облекчени регулаторни режими за стартиращите компании.

САЩ поначало са много по-удобно от регулаторна гледна точка място за правене на бизнес от повечето европейски страни (видимо, например, в позицията им в „Правене на бизнес“ (https://www.doingbusiness.org/), където единствено Дания сред държавите от ЕС е с по-доби условия от САЩ), независимо от вида му, а политиката на Китай е да премахва бариерите пред сектори, които държавата смята за ключови.

Подходът на ЕС засега, парадоксално, се приближава повече до китайския – вместо облекчаване на регулаторната тежест за всички, европейската администрация предпочита да приоритизира определени сектори за сметка на други, и да създава специални режими, например такива за стартиращи фирми, малки предприятия и други подобни.

Въпреки че поначало всяко премахване на административна тежест е добре дошло, за предпочитане е това да става на равни начала, за всички едновременно. Понастоящем европейската администрация върви в точно обратната посока – към създаване на все повече регулаторни режими във все повече сфери, и след това на изключения от тях.

Проблемът в прилагането на „китайския подход“ в ЕС обаче е, че нито една от държавите в него не разполага с ресурсите и силния контрол върху икономиката, който му позволява да работи.

2) Финансиране

В повечето случаи (особено в САЩ) иновативните бизнеси разчитат най-вече на финансиране от пазара, а работата на държавния апарат е преди всичко да им се меси.

В ЕС обаче има доста по-малко възможности за набиране на капитал, рисковите инвестиции са по-малко и по-малко рискови, което често става причина стартиращи бизнеси в Европа да бъдат придобити от някой от американските или китайските гиганти (DeepMind и Skype са сред примерите които идват наум).

Публичното финансиране не може да се конкурира с рисковите частни инвестиции по поне две причини – администрациите (особено европейската) не са в състояние да вървят в крак с технологичното развитие и съответно да приоритизират адекватно и навреме, а отпускането на финансиране от тях е съпроводено с още повече  процедури,бюрокрация и разходи по спазване на регулациите, които утежняват дейността на технологичните фирми.

3) Данъци и субсидии

Данъчната политика в повечето европейски държави е далеч по-малко благоприятна за бизнеса, а субсидирането на приоритетни сфери допълнително изкривява конкуренцията и насочва предприемачите към сфери, различни от технологичната – земеделие, например.

Пресни примери за това са от една страна опитите за въвеждане на данък върху интернет-бизнеса, покрай който заедно с американските и китайските гиганти ще бъдат ощетени и много по-малки, местни играчи, а от друга – директивата за авторските права, която се намеси пряко в отношенията между агрегаторите и създателите на съдържание.

Докато вътрешният пазар на ЕС е относително свободен и конкурентен, то спрямо външния бизнес той е доста протекционистичен, което в иначе силно отворен пазар като технологичния вреди значително на конкуренцията. В този смисъл, чувствителни промени в посока свиване на данъчното бреме и отваряне към световния пазар, съчетано с намаляване на субсидиите за „приоритетни“ отраслиби помогнало значително за подобряване на средата за съревнование между фирмите, и оттам на постиженията на високотехнологичния бранш.

4) Образование

В никакъв случай не може да се каже, че държавите от ЕС, и особено от западната му част, предлагат некачествено образование – тъкмо обратното, континентът е дом на много от водещите образователни институции в света. 

Що се отнася до STEM специалностите обаче, повечето от най-добрите висши училища са именно в САЩ и, по-отскоро, в Източна Азия; това от своя страна привлича най-добрите таланти в сферата още от етапа на образованието.

От значение е и връзката между бизнес и висше образование, а тук страните, които водят технологичното развитие имат добре установени традиции в създаване и поддръжка на общи хъбове и акселератори. Те позволяват създадените в академична среда постижения бързо да се прехвърлят към бизнеса, и обратно – бизнесът да покровителства академичните дейности и дисциплини, които са най-ценни за развитието му.

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:53 | 13.09.22 г.
fallback
Още от Свят виж още