Наистина ли има нужда от актуализация на бюджета?

Като цяло, проблем със събирането на приходите тази година няма. Проблемът с изоставането спрямо плана за година произтича изцяло от оптимистичните прогнози за ръст на приходите тази година, които очевидно са далеч над възможностите на икономиката и бюджета.

Изоставаме с данъчните приходи

За сравнение, във всяка една от последните 3 години събираемостта на данъчните приходи до месец май е по-висока – най-нисък този процент е бил през 2011 г. , когато са били събрани 38,9% от предвидените данъчни приходи за годината. През следващите години този процент постепенно се покачва - до 40,3% през 2012 г. и 41,8% през 2013 г. Т.е. разликата с миналата година е около 4 процентни пункта, което безспорно е сериозно изоставане, коментира Николова.

Най-сериозното изоставане спрямо бюджет 2014, сравнено с изпълнението в предходни години, е по отношение на ДДС – до май са събрани 35,4% от годишните приходи при събираемост от 41,4% и 38% съответно през 2013 и 2012 г. Само през 2011 г. сме имали сходна събираемост при ДДС. При акцизите също има относително голямо изоставане – до май са събрани 34,4% от годишния план при 36% и повече през предходните години.

При корпоративния данък изоставането спрямо предходни години е значително  - 53% тази година спрямо събираемост в рамките на 56-59% в предходните 3 години. Надали може да се обясни само с новата правна форма на облагането на хазартната дейност. Единствено при подоходните данъци събираемостта е сходна с тази през 2011 и 2012 г., като само през 2013 г. е била с около 2 процентни пункта по-висока.

„Предвид всичко казано по-горе, може да се направи изводът, че е нужна ревизия на бюджета с  цел занижаването на заложените приходи до едни по-реалистични нива”, препоръчва Николова.

Тя допълва, че ако приемем, че като цяло данъчните приходи в националния бюджет тази година продължат да се движат с темповете от първите 5 месеца, то за цялата 2014 г. може да се очаква ръст с около 600 млн. лева спрямо 2013 г., а не както е заложено в бюджета – с около 1,7 млрд. лева, т.е. необходимата ревизия на данъчните приходи е за около 1,1 млрд. лева или 1,35% от прогнозния БВП.

Тази груба сметка показва, че ако искаме да спазим Закона за публичните финанси и да не превишим лимита за фискален дефицит от 2%, то, отчитайки сегашната цел в бюджета за дефицит от 1,8% от БВП, би следвало ревизията да се стреми към намаление на разходите с  около поне 1,15% от БВП или с около 938 млн. лева.

Икономистът обаче посочва, че не е много ясно как може да се намалят разходите в толкова значима степен  предвид  спрените европейските средства по някои мерки по оперативните програми и съответно поемането на всички разходи по сключени договори от националния бюджет. По нейни данни само по Оперативна програма „Околна среда” националният бюджет е поел плащания за 360 млн. евро. За сравнение, националното съфинансиране по цялата програма, за целия й период на действие, е 334 млн. евро.