Химическата промишленост – в очакване на реиндустриализацията

През последните 13 години в химическата промишленост в България се наблюдават редица негативни тенденции. Намаляват видовете производства и рязко се понижава броят на произвежданите химически продукти. Тези данни представи проф. Йончо Пеловски от Българската камара на химическата промишленост на кръгла маса за сектора, организирана от КНСБ.

Според представен от проф. Пеловски анализ намалява относителният дял на производствата, изискващи по-дълбочинно преработване на суровините. Така намалява производството на продукти с по-висока добавена стойност и конкурентоспособността на сектора.

Разширяват се производствата, при които се преработват вносни полупродукти. Ликвидирани и замразени са основни производства – карбамид (вид азотен тор - бел. авт.), хлор, натриева основа, продукти за каучуковите и полимерни производства.

Има нестабилност в цените на електроенергията и природния газ, които определят конкурентоспособността на отрасъла. Освен това намалява броят на заетите в отрасъла, а балансът внос-износ се влошава поради ликвидирането на някои производства.

Това се доказва от данните за развитието на торовата промишленост, допълва експертът.

Той представи данни за производството на минерални торове в България през последните години. В периода 2000 – 2013 г. производството на амоняк и азотни торове намалява след спирането на „Химко“ - Враца и „Агробиохим“ - Стара Загора.

В „Неохим“ и „Агрополихим“ производството на азотни и фосфорни торове се задържа на равнище 60 – 80% използваемост на производствените капацитети. Производството на фосфорни торове е преустановено в „Неохим“. От износител страната вече е вносител на карбамид, казва се в анализа.

Качеството на произведените в България торове е добро, в резултат на което през целия период на прехода над 50% от азотните и над 90% от фосфорните торове са изнасяни на европейски и други пазари. „Вносът на торове се увеличава, като сега сме стигнали до близо 40%“, коментира проф. Пеловски.

Той отбеляза, че този сектор заслужава повече внимание, защото без него не може да има конкурентоспособно земеделие.

Според представените от него данни отрасълът осигурява 25% от общия обем на българския износ и произвежда 22% от продукцията на промишлеността. В сектора работят 2,3% от общия брой на заетите в страната и 8 на сто от заетите в промишлеността. За периода 2008 – 2012 секторът има ръст на износа от 24%. Тази индустрия има традиции и висок потенциал, експортна насоченост и висока икономическа ефективност, заключава експертът.

Пеловски посочи и някои позитивни тенденции в предприятията. Той даде за пример „Солвей соди“, „Лукойл“ и „Свилоза“ като предприятия, където се въвеждат съвременни техники и ефективни производства. В „Агрополихим“ и „Неохим“ са въведени нови асортименти торове. Нови изделия и производства имат и „Зебра“, „Пластимо“, „Агрия“ и „Оргахим“, заяви Пеловски.

„Пет милиона химици се търсят в Европа“, посочи той в отговор на въпрос за кадрите. Според него е необходимо държавата да предприеме мерки в няколко посоки: да бъдат намалени цените на природния газ и да бъде задържан ръстът на цените на електроенергията за индустрията.

В анализа се предлага да бъдат осигурени проектите за диверсификация на доставките на природен газ, включително и от български находища и газохранилища.

Красимир Кръстев, председател на федерация „Химия и индустрия” към КНСБ, заяви, че секторът произвежда 20% от потребностите на страната от химикали, всичко друго се внася. Преди 20 г. съотношението е било точно обратното.

„Възстановяването на сектора е съвместна отговорност на държавата, бизнеса и синдикатите“, заяви той.

По негови данни в България в този сектор оперират 3 хил. фирми, като големите предприятия дават над 80% от продукцията. В малките фирми средният брой на заетите е двама души.

„Не трябва да се насърчава раздробяването на икономическите субекти. Технологиите могат да бъдат развивани в големите комплекси“, смята Кръстев. Той отчете, че заплащането в сектора не е добро и сега средното възнаграждение е колкото средна работна заплата.

„Без индустрия няма икономика“, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той очаква при новата Еврокомисия да бъдат насочени сериозни ресурси в тази посока.

„Българските политици трябва да намерят подходящи партньори в лицето на големите играчи, които ще имат решаващата дума къде ще бъдат влагани тези пари“, заяви той.

България няма алтернатива на реиндустриализацията, допълни Красимир Кръстев.