fallback

Доколко необосновани са исканията за повишаване на цената на тока?

Само за последния регулаторен период НЕК е натрупала дефицит от 950 млн. лева, посочва в свой анализ ИПИ

09:50 | 17.05.15 г. 2

С наближаването на новия ценови период от 1-ви юли, крайните клиенти отново се вълнуват дали цените на тока ще се увеличават, макар тези вълнения да се усещат по-сериозно в периода декември-февруари, пише в свой коментар икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.

„Политиците и политически предложените и избрани членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за пореден път увещават, че исканията за увеличение са нереалистични”, допълва той като се позовава на изявленията на енергийния министър Теменужка Петкова и на председателя на КЕВР Иван Иванов.

Според Стайков подобни изказвания могат да се отдадат на предстоящите избори или поради други непазарни обстоятелства, но независимо от причината те звучат точно толкова разведени с реалността, колкото и твърдението, че НЕК не е поискала увеличение на цената на електроенергията.

В своето заявление компанията ясно излага причините и дава оценка на размера на формирания дефицит от регулираната си дейност в периода юли 2014 – юни 2015 г. От ценовото заявление на държавната компания се вижда, че натрупаният дефицит вече е около 950 млн. лв. само в рамките на настоящия ценови период.

Той се формира от следните пера:

-449 млн. лв. – изкупуване на електроенергия по дългосрочни договори от AES Гълъбово (ТЕЦ Марица Изток 1) и ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3 - признатите разходи на НЕК се базираха на предоговарянето на тези договори, което все още не е факт;

-227,5 млн. лв. – изкупуване на електроенергия от вятърни и фотоволтаични централи;

-129,9 млн. лв. – разходи за въглеродни емисии по дългосрочните договори, които не са признати;

-151,4 млрд. лв. – некомпенсирани разходи за дейността „обществена доставка”, които включват разходи за лихви и главници по кредитите на компанията.

Към този недостиг трябва да се добавят и натрупаните задължения на компанията от регулирана дейност в периода юли 2010 – юни 2014 г., които по оценка на КЕВР, възлизат на около 1,4 млрд. лева, припомня икономистът.

„При положение, че за четири години компанията е натрупала дефицит от 1,4 млрд. лева, а в рамките само на една година той се е увеличил с още около 950 млн. лева, достигайки близо 2,4 млрд. лева, министърът на енергетиката и председателят на КЕВР не виждат основание за увеличаване на цената на електроенергията”, пише още в своя анализ Стайков.

Според него подобно отношение буди редица притеснения, основното от които е че краткото отрезвяване, което беше завладяло регулатора през 2014 г., когато цените на електроенергията бяха увеличени с две решения, е изместено от ново опиянение по „неоснователни искания за увеличение на цените”.

"Ето едно „аспиринче” от заявлението на НЕК, което може да помогне за отрезвяване: „…необходимостта от ползване на кредити за разплащане на просрочени задължения към доставчици произтича основно от обстоятелството, че регулираните цени, които му се утвърждават, не покриват разходите за регулирана дейност и компанията не е в състояние да генерира достатъчно парични средства за финансиране на дейността си”, посочва експертът. 

Може и да изглежда като че ли държавата, в лицето на регулатора, провежда политика против собствения си монополист, но в крайна сметка потърпевши са производителите на електроенергия и мрежовите компании – защото им се бавят плащания; небитовите потребители – защото плащат по-висока цена заради натрупаните дефицити в системата; домакинствата – защото рано или късно ще си платят реалната сметка, било то и през държавния бюджет.

Колкото по-бързо регулаторът започне да спазва закона и да се съобразява с пазарната логика и колкото по-бързо бъде либерализиран пазарът, толкова по-малка ще е „изравнителната сметка” накрая.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:36 | 12.09.22 г.
fallback