Скритите държавни дългове - голямата заплаха за публичните финанси

Обикновено дебатът около държавния бюджет се води в рамките на няколко основни точки: колко е дефицитът, колко е новият дълг и колко са разходите по функции, пише в свой анализ икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

"И докато преобладаващият популизъм и липсата на реформи ясно се виждат във влошаването или поне в липсата на подобрение на водената фискална политика, те имат и други, скрити, последствия", посочва той.

Скритите дългове в здравеопазването

Квази-публичните задължения са най-очевидни в здравеопазването, където Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) трупа не само дефицити, но и неразплатени задължения. Бюджетът на касата беше актуализиран два пъти през 2014 г. – веднъж за отпускане на трансфер от държавния бюджет от 225 млн. лв. и втори път, за да се легализира дефицитът ѝ от 100 млн. лв.

Заедно с това обаче НЗОК трупа и неразплатени задължения, които към края на 2013 г. са в размер на около 358 млн. лв. Все още няма данни за изпълнението на бюджета на касата за 2014 г., нищо, че вече се обсъжда бюджета ѝ за 2016 г., посочва още икономистът. 

От ръста на неразплатените задължения се вижда, че разходите на касата са толкова раздути, че въпреки отпускането на допълнителни държавни средства през последните две години, тя не успява да ги покрие.

Ситуацията много наподобява състоянието на пенсионната система, където парите никога не стигат, и рано или късно, при липсата на реформи, недостигът на средства в здравеопазването ще се превърне в траен бюджетен проблем, какъвто е ежегодният трансфер на публични средства към пенсионната система.

Другият очевиден проблем в сектора е постоянният ръст на дълговете на болниците. Въпреки че този ръст забавя темповете си през 2014 и 2015 г., това е за сметка на увеличаващи се просрочени задължения. С други думи, за да не трупат нови задължения, болниците спират да плащат за вече натрупани дългове и с освободения ресурс покриват текущите си разходи.

Над 86% от задълженията на болниците към края на април 2015 г. са в болници с над 50% държавно участие, което означава, че при наличие на финансови проблеми, държавният бюджет/дълг ще трябва да помага. За да не се превърнат търговските задължения на държавните болници в тежест за данъкоплатците е задължително реформиране на системата, преструктуриране на задълженията, приватизиране на болници и т.н.

Съдейки по отношението на политиците към въпроси като приватизиране или закриване на болница, най-вероятно ще станем свидетели на популистко решение – трупане на дългове докато може, след това държавата ще помага.

Скритите дългове в електроенергетиката

Неадекватната политика в сектор „Електроенергетика”, водеща до огромен ръст на задълженията в сектора, беше и една от причините, поради които S&P понижи перспективата пред кредитния рейтинг на страната.

Задълженията на НЗОК и болниците, които в края на 2013 г. възлизат на 753,6 млн. лв., бледнеят пред тези на държавните компании в енергетиката – 4,59 млрд. лв.

В периода 2010-2014 г. задълженията на компаниите се увеличават с над 1,5 млрд. лв., което е ръст от близо 50%. Темпът на увеличение на задълженията се забавя значително през 2015 г., но реформи в сектора все още липсват. Ако предвидените мерки за намаляването на дефицита в сектор „Електроенергетика” постигнат желания резултат, то това би означавало единствено спиране на трупането на нови задължения.

Въпросът „Как ще бъдат покрити вече натрупаните дългове” остава без отговор.