Енергетиката през 2017 г: Развитие в застой

Един от най-сериозните проблеми по отношение на отварянето на пазара е липсата на достатъчна ликвидност, на достатъчно електроенергия, която да бъде търгувана през енергийната борса. На борсата се търгуват средно около 400-500 мегаватчаса на ден, което е общо под 10% от всичката произведена електроенергия, а основните доставчици са три - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток" 2 и НЕК.

Първите две компании са на борсата по силата на разпореждане на Европейската комисия (ЕК) за намаляване на държавния монопол в енергетиката. Така липсата на конкуренция  реално е най-голямата пречка пред отварянето на пазара. И макар да се работи за насърчаване на производителите - например чрез новия сегмент за търговия "в рамките на деня", решение на този проблем няма.

Предизвикателствата пред енергийната борса през 2018 г. ще са свързани основно с въвеждането на новата схема за търговия в рамките на деня, както и с идеята, минала през Народното събрание в последните дни на годината - задължението  всички сделки да минават през енергийната борса. С това депутатите направиха крачка, която има потенциал да повиши ликвидността на енергийната борса и да подобри прозрачността при търговията с електроенергия. Това се случи със станалия любим в последните години похват - чрез преходните и заключителни разпоредби на съвсем различен нормативен акт. В случая нужната промяна в Закона за енергетиката беше направена през Закона за безопасното използване на ядрената енергия.

Мярката е временна, докато се изпълнят поставените задачи - по-добра прозрачност и ликвидност, обещават от КЕВР. Колко време ще отнеме това, никой не се наема да прогнозира.

По казуса "Белене" на учените от Българската академия на науките (БАН) беше възложено изготвянето на доклад, за който обществото имаше очевидно грешните очаквания, че ще каже окончателно "да" или "не" за проекта. Финалният вариант на доклада обаче даде в ръцете на управляващите 90 сценария за реализацията на проекта, част от които печеливши, а други - не съвсем. Учените пък заявиха в отговор на критиките към разработката, че решението за централата ще е политическо.

Междувременно в ЕС се появи и прецедент в лицето на АЕЦ "Пакш" 2, който дава някои отговори и варианти за реализацията на "Белене".

За проекта вече са платени към 3 млрд. лева и сега управляващите търсят вариант за строителството на втората ядрена централа у нас, който изключва плащането на още пари от бюджета. Как точно - ще реши "широка дискусия". Кога точно - информация липсва.

Така премина още една година от точения около 40 години проект. Площадката на централата е утвърдена още през 1981 г., а строителството й на два пъти е замразявано заради липса на средства.