Може ли природният газ и водородът да спасят Маришкия басейн?

В Маришкия басейн ще бъдат изградени общо 175 километра газопроводи за снабдяване на централите с водород и нисковъглеродни газообразни горива, предвижда обновеният План за възстановяване и устойчивост. За целта ще бъдат инвестирани 477,2 млн. лева, от които 333 млн. лева от европейския Инструмент за възстановяване и устойчивост.

Предвижданията са този проект да бъде реализиран до 2025 г.

Редакцията на националния План за възстановяване беше направена след коментари на експерти, които подчертаха, че малко средства се отделят за енергийната трансформация по тази линия. А Зелената сделка на ЕС е необратим процес на фона на заявките за нискоемисионна икономика до 2050 г.

Националните планове по инструмента за възстановяване на европейската икономика все още се дискутират в Европейската комисия. Според медийни публукации Брюксел не е одобрил нито един от първите варианти на разработките.

Новата идея на българското правителство е големите централи в Маришкия басейн, които са общо четири, първоначално да извършат прехода от въглища към природен газ, който е значително по-чисто гориво, и така да бъдат намалени вредните вещества, фините прахови частици, както и въглеродните емисии. В последните месеци цената на квотите расте значително и анализатори дори очакват цени от 100 евро на тон въглероден диоксид, което ще направи електроенергията от тези централи прекалено скъпа.

На следващ етап се предвижда преминаването на енергийния комплекс на водород, което съвсем ще елиминира емисиите въглероден диоксид от централите.

Готов ли е регионът за планираната трансформация?

От години в ЕС се говори за зелена енергия, климатични цели и се готвят политики за трансформация. У нас до голяма степен плановете са общи и отложени за бъдещ период. Обновеният План за възстановяване обаче посочва някои конкретни стъпки и очертава времева рамка за тяхната реализация.

Това поставя няколко въпроса и на първо място готови ли са централите в региона да променят горивото, което използват.

От публикация на сайта на AES България става ясно, че има два варинта за подобен преход. Първият е горивните инсталации да преминат от въглища на газ, като се запази почти в същия вид останалата част от централата. Такова преобразуване е технически възможно, но икономическата му жизнеспособност зависи от дългосрочното развитие на цените на природния газ и цената на квотите за въглероден диоксид.

Цената на газа е динамична величина на фона на зависимостта ни от вноса на суровината. Прогнозите на всички наблюдатели са, че квотите ще поскъпват, а европейските цели за околната среда ще притискат сектора все повече.

Втората опция е да се изгради чисто нова централа с комбиниран цикъл на природен газ Това ще осигури най-ефективното използване на природния газ, макар и с много по-голяма инвестиция.

От AES България коментираха пред Investor.bg, че затварянето на въглищните централи не е възможно веднага, защото ще изложи на риск енергийната сигурност и енергийната независимост на България.

"Стремежът на ЕС за "Зелена сделка" е разбираем, но този преход не може да бъде осъществен без оглед на спецификите на отделните държави членки", каза изпълнителният директор на AES България Иван Цанков.

ТЕЦ „AES Гълъбово“ е най-новата въглищна централа в България и до голяма степен възможността за преминаване на алтернативни горива изглежда най-добра. Другата т.нар. "американска" инвестиция в региона - централата на КонтурГлобал, на този етап не коментира нашите запитвания за възможността за преминаване на природен газ и други алтернативи.

Сред другите централи в региона са държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", която в последните години буквално се задъхва под тежеста на цената на въглеродните емисии и не е преувеличено да кажем, че бъдещето на централата ще зависи от възможността за трансформация и смяна на използваното основно гориво.

От последния отчет на дружеството е видно, че само за първите девет месеца на 2020 година са платени към 185 млн. лева за емисии въглероден диоксид. А след това цената на квотите започна да расте и за кратко преди дни дори прехвърли нивото от 40 евро на тон.

ТЕЦ "Бобов дол" още през 2019 година поиска и получи промяна в лиценза за работа от КЕВР, в  който е описана възможността за използване на алтернативни биогорива, на този етап за съвместно изгаряне с въглищата. Предвижда се в процентно отношение това да бъде 80% въглища, 19,5% биомаса и 0,5% неопасни отпадъци.

Тази трансформация е началото на прехода към по-чиста икономика, но не може да бъде осъществявана в пълното отсъствие на въглищата, посочват обаче от компанията.

Въпреки добрите заявки централата се забърка в скандал с нерегламентирано горене на отпадъци през пролетта на 2020 година, а в края на януари 2021 година съдът в Дупница потвърди глобата от 100 хил. лева, наложена на компанията за това действие.

Вторият важен въпрос, който възниква по отношение на трансформацията на енергийния център на България, е източникът на алтернативното гориво. На първо време става въпрос за природен газ и в Плана за възстановяване е посочена близостта на газовата връзка IGB, която трябва да бъде завършена в края на 2021 година. Тя се включва в българската газопреносна мрежа при Стара Загора и по нея страната може да получава природен газ от Азербайджан, а след 2023 година и втечнен газ през терминала край Александруполис.

Възниква и въпрос за цената и сигурността на доставките на алтернативната суровина - в момента централите в този регион използват българските въглища и до голяма степен са независими от външните фактори.

Интересен момент е и следващата стъпка, която ще донесе пълното елиминиране на емисиите въглероден диоксид от Маришкия басейн - захранването с водород. Разбира се, става въпрос за "зелен" водород, тоест произведен от възобновяеми източници и без емитиране на въглероден диоксид при този процес.

На този етап в ЕС имат идеята за създаване на т.нар. "водородни хъбове", в които ще се произвежда водород и ще се транспортира (до голяма степен по съществуващата газова инфраструктура) до местата, където е нужен. В обновения План за възстановяване на България пък са предвидени средства за пилотни проекти за производството на зелен водород с приложение в индустриални производства и производството на топлинна и електроенергия.

За целта ще бъдат инвестирани 78,2 млн. лева, от които 39,1 млн. лева от европейския инструмент. Но и в Плана се признава, че става въпрос за демонстрационни проекти, макар и имащи индустриална стойност. Периодът за изпълнение на тази част от програмата е до 2026 г.

Трансформацията на въглищните региони е необратим процес за целия ЕС, в това число и за България, коментираха пред Investor.bg и от Министерството на енергетиката. Как точно ще се случи това обаче все още не е решено и ще стане окончателно с одобрението на климатичния закон, предвидено за втората половина на годината.

Трите най-засегнати български региона от тези планове са Перник, Кюстендил и Стара Загора. Тепърва предстои изготвянето на планове как ще бъде осъществена тази трансформация и времевата рамка, а голяма част от мерките се предвижда да бъдат платени от Фонда за справедлив преход. 

Отсега обаче е ясно, че по този европейски механизъм не се предвиждат средства за проекти, свързани с изкопаеми горива, включително и за сочения като чист природен газ, нито за ядрена енергия.