Очакват инфраструктурният сектор да се върне към растеж в края на 2010

Инфраструктурният сектор в България ще се завърне към реален растеж в края на годината, насърчен от реализацията на нови пътни проекти, прогнозира доклад на базираната в Лондон консултантска компания Business Monitor International (BMI) за индустрията през второто тримесечие на 2010.

България е поставена на 11 място в класация от 35 икономики в Европа по степен на развитие на инфраструктурния и строителен сектор. Непосредствено пред България са класирани Унгария и Латвия.

Въпреки че политическите и финансово-икономическите рискове в страната са ниски, за да се изкачи по-нагоре в класацията България трябва да подобри регулаторната рамка – в частност процедурите за отдаване на концесии, е един от основните изводи на доклада.
България е класирана на четвърто място в дъното на класацията по показателя бизнес климат. Това незавидно представяне се основава на чувствителни ограничения пред потенциалната възвръщаемост на инвестициите на инфраструктурния пазар и от значителни структурни рискове на пазара.

За 2009 реалното свиване на строителния сектор се оценява на 8,8%, като BMI прави малка корекция на прогнозата от доклада си за първото тримесечие на 2010. Индустрията се оценява на 4,43 млрд. лв. при 4,5 млрд. в предишния доклад.

С изключването на проекта за втора атомна електроцентрала в Белене, BMI има по-умерени очаквания за реален растеж на индустрията през следващите години. Сред ключовите за тази година проекти се нареждат завод за биомаса на стойност 75 млн. долара, потвърждаването на заема от 85 млн. долара, осигурен от Европейската банка за възстановяване и развитие на Eolica Bulgaria, дъщерна фирма на испанската компания Enhol, за изграждането на 60 MW вятърен парк край Суворово, североизточна България, както и развитието на проекта за автомагистрала Тракия, където осем компании са сред кандидатите за изграждане на участъка Стара Загора – Нова Загора.

Водещата позиция в развитието на строителния сектор за региона, която България държеше преди началото на кризата, беше симптоматична за значително над средния реален растеж на строителния сектор и очакванията, че стойността на индустрията ще се увеличава по-скоро на базата на нови инвестиции, отколкото на фундаменталната устойчивост на цялостния бизнес и инвестиционен климат.