Американската валутна агресия може да струва скъпо

Ако използването на търговските и финансовите санкции като оръжие не се окаже достатъчно, администрацията на Тръмп ще пренесе агресията си върху валутните пазари. Всъщност тя се опитва да институционализира тази агресия във валутната политика на САЩ. Този неправилен подход обаче ще навреди на Америка и ще отслаби международната парична система, пише за Financial Times Марк Собел, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ и настоящ председател на мозъчния тръст OMFIF.

Отхвърляйки продължилата две десетилетия политика на силен долар и ограничаване на коментарите за валутните пазари, сегашната администрация се въвлича в открита вербална атака спрямо чужди валути. Вредните валутни практики трябва да се атакуват, но администрацията отрича, че валутната слабост може да отразява пазарни сили.

Да вземем критиките на Тръмп срещу президента на ЕЦБ Марио Драги и неговите сигнали през юни за по-приспособителна монетарна политика в еврозоната. Аргументите на Драги бяха кристално ясни – икономическата активност в еврозоната е слаба, а целта на ЕЦБ за инфлацията (близо, но под 2% - бел. прев.) не е изпълнена. По-приспособителна политика е напълно в съзвучие с мандата на ЕЦБ, дори това да означава по-слабо евро.

На отминалата среща на Г-20 в Япония финансовият министър на САЩ Стивън Манучин отбеляза, че пазарите са привикнали към намесата на Китай в подкрепа на юана и посочи, че липсата на такава интервенция може да означава намерение за отслабване на китайската валута.

Американската администрация очевидно иска Китай да предотврати обезценка на валутата си над 7 юана за долар, дори ако по-слабата валута отразява пазарни сили. По-високите щатски мита върху вноса от Китай отслабват конкурентоспособността на Пекин и удрят по юана. Китай би имал малко основания да затегне паричната политика, за да защити валутата си, имайки предвид забавящата се икономика отчасти заради търговската война със САЩ.

Администрацията изглежда игнорира факта, че въпреки многото икономически проблеми на САЩ, има основателни причини за силен долар. По-силният растеж в САЩ благоприятства инвестициите към страната на фона на анемичните Европа и Япония. По-високите лихви в Америка, отразяващи по-силния растеж, се съчетаха с погрешната проциклична политика за елиминиране на бюджетния дефицит и така подкрепиха търсенето на долари. Противно на отдавнашните валутни ангажименти в рамките на Г-20 – в голяма степен установени от САЩ – администрацията очевидно иска обезценка на долара или поскъпване на другите валути.

За да постигне това финансовото ведомство на САЩ неразумно затегна критериите си евентуални валутни манипулации в своя последен доклад за чуждите валути.

Министерството справедливо разшири мрежата от „основни търговски партньори”, за да идентифицира прекомерни излишъци по текущата сметка в много страни от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (AСЕАН). Ведомството обаче намали и прага за стартиране на разследване по тези излишъци от 3% на 2% от БВП. Това е твърде нисък праг и ще включи много държави.

Такъв праг пренебрегва факта, че може да има легитимни структурни или циклични причини за подобни скромни излишъци. Последният доклад на министерството също така се фокусира и върху двустранните баланси, като начин да контролира Китай, въпреки че излишъкът по текущата сметка на Пекин е малък и постепенно се стопява. Нещо повече, Китайската народна банка не се намесва, за да отслаби юана.