Американската валутна агресия може да струва скъпо

Друг инструмент, който администрацията използва, е включването на валутни условия в търговските споразумения – процес, който започна при Обама.

Търговското споразумение на САЩ с Мексико и Канада включва определени валутни условия, което представлява първият път, в който ангажименти, свързани с валутни курсове ще бъдат налагани при разрешаването на търговски спорове. Макар това да не е приложимо на практика, след като северноамериканските валути плават свободно, то поставя важен прецедент пред бъдещи сделки. Нещо повече, търговското споразумение между САЩ и Китай, което се дискутира от месеци, има валутна клауза.

Най-накрая, министерството на търговията на САЩ тъкмо предложи регулация, която ще направи валутното „подценяване” компенсираща субсидия, означавайки, че въпросната страна осигурява „нечестна” финансова помощ за експортния си сектор.

Почти всички търговски и правни експерти твърдят, че това е против правилата на Световната търговска организация. Освен това няма точен начин за измерване на валутното подценяване. Монетарната политика влияе съществено на валутните курсове, като тя трябва да бъде насочена към подпомагане на пълната заетост и ценовата стабилност, а не към конкретен двустранен баланс, както срещите на Г-7 и Г-20 договориха. Паричната политика е в ръцете на Федералния резерв, тя няма нищо общо с търговското министерство.

Ако САЩ трябва да определят равновесния курс на юана към долара, той ще зависи от това дали САЩ вярва, че желаният двустранен баланс е няколко стотин милиарда долара или нула. Огромното мнозинство от икономисти обаче отхвърля значимостта на двустранните баланси. Ако обезценката на валутата на една страна е резултат от силата на долара и надценяването му поради конкретни политики или състоянието на американската икономика, трябва ли съответната държава да бъде санкционирана.

Администрацията е права да осветлява вредните валутни практики, но не е права в желанието си да обвинява чужденците априори и да ги обявява за грешници.

Вместо това тя трябва първо да се погледне в огледалото. Тази склонност да се обвиняват другите може да предизвика изблик на протекционистки политики в ущърб на конкурентите. Това няма да е от полза на Америка. Международната монетарна система ще бъде по-слаба, ако САЩ добавят излишни валутни конфликти към своите търговски войни, неоснователна едностранност по отношение на финансовите санкции и незачитане на международните институции.