Размирният Хонконг няма друг избор освен да коригира фиксинга спрямо долара

Първата е да се наложи капиталов контрол, за да се ограничи изтичането на щатски долари. Това би могло да подкопае статута на града като финансов център и би било трудно да се приложи, предвид историята му на откритост.

Втори вариант: разбиване на системата на валутния борд, като се осигури повече ликвидност на хонконгския долар. Това означава продажба на щатски долари на пазара, без да се купуват излишни хонконгски долари, заобикаляйки механизма, който позволява на лихвите да се повишават, за да се създаде баланс.

Но правейки това, регулаторите ще трябва да признаят, че лихвените проценти са потискани, което може да насърчи както местните трейдъри, така и спекулантите да конвертират колкото е възможно повече американски долари в хонконгски. Това би източило резерви, без по-високите ставки да стимулират повече държане на валутата, което би накарало купувачите да се завърнат.

Третата опция е да се фиксира курсът на по-ниско ниво. Вярвам, че това е правилното решение. Този сценарий би поддържал лихвите устойчиво в зоната на комфорт на регулаторите. Изглежда трудно да се разбере в момента, но ако ставките се повишат, разговорът бързо ще се придвижи в тази посока.

Има много резерви в щатски долари. И все пак мащабната намеса не постига нищо в дългосрочен план, тъй като няма убедителна причина да се заеме отбратната страна на сделката. Системата разчита на доверието и нарушаването му в крайна сметка ускорява срива й.

В нормална среда доверието идва от позволяването на лихвите да се повишат, за да се балансира търсенето. Досега регулаторите позволяваха ставките по хонконгския долар да се повишат спрямо тези по щатския долари, за да стимулират търговците на валута да държат хонконгски долари, без да удрят горния край на търгуемия диапазон.

„Мечата” теза се фокусира върху това, което се случва, ако има достатъчно отлив, за да се повишат лихвите до неудобно високо ниво. Важното е ефектът върху ликвидността на конконгския долар, а не върху резервите в щатски долари. Докъде регулаторите ще позволят на ставката по хонконгския долар да достигне, преди да променят политиката си?

Ако нарушат собствените си правила и се намесят, за да влеят ликвидност в хонконгския долар, те ще подкопаят своя валутен борд и вярата в системата. Пазарът ще види неустойчив фиксиран курс, създаващ мащабна конверсия в щатски долари.

На този етап правилното действие е да се позволи на хонконгския долар да се установи по-ниско, така че един поносим лихвен процент да балансира по-слабия курс.

Реалността е, че ликвидността в Хонконг пресъхва и ставките могат да се възпламенят при най-малката провокация. Годината на плъха ще изисква миша хитрост от регулаторите.