Коронавирусът заплашва със завръщане на валутните войни

Светът имаше повече от десетилетие след финансовата криза през 2008 г., за да се подготви за нов глобален спад. Той  не използва добре това време. Сега настъпи голям шок под формата на епидемия от коронавирус и то в момент, когато най-големите икономики в света са разединени от търговски спорове. Некоординираният регулаторен отговор, който удължава икономическата слабост и предизвиква нов кръг от валутни войни, представлява реална опасност, пише Робин Хардинг за Financial Times.

Все още не се знае много за вируса, известен като Covid-19. Това, което е известно обаче, предполага, че единственият ефективен отговор е цялостна карантина, като тази в Китай и сега Италия. Неизбежният резултат е голям глобален икономически шок. Разпространението на болестта, включително в САЩ, допринесе за драматичен спад на акциите и доходността на облигациите.

В идеален свят централните банки щяха да се изправят пред това предизвикателство със здравословно ниво на инфлация и лихви от над 5 на сто. Ако Covid-19 удари вътрешното търсене, те биха намалили ставките според нуждите. Правителствата биха предоставили целева фискална помощ. Възможно би било да има известни валутни колебания, в зависимост от това кои страни са най-силно засегнати, но не би имало много причини за глобално икономическо напрежение.

За съжаление не сме в такава ситуация. В голяма част от богатия свят, особено в еврозоната и Япония, лихвените проценти са под нулата, а използването на други облекчаващи инструменти, като например покупка на активи, е близо до лимита си. В САЩ лихвените проценти при настъпването на тази криза бяха в диапазона от 1,5 до 1,75%, но вече бяха намалени с 50 базисни пункта. Държави като Мексико (с лихви от 7 на сто) и Русия (от 6 на сто) имат повече пространство за маневри.

Тази асиметрия е рецепта за това, което бившият бразилски министър на финансите Гуидо Мантега нарече "валутни войни": не откровена валутна манипулация в търсене на конкурентно предимство, а разминавания в паричната политика, водещи до резки валутни движения и заплахи за ответни мерки от страна на тези, които губят.

Ако намалението на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ не бъде последвано от Европейската централна банка и Японската централна банка, доларът вероятно ще поевтинее спрямо еврото и йената. След понижението на лихвите от Фед доларът спадна за момент до 101 йени, като нива около 100 в миналото вредяха на японския износ и предизвикваха заплахи за валутна намеса. Йената лесно би могла да се оскъпи допълнително, ако САЩ намалят ставките до нула. Еврото е в същата позиция.

Пространството на Фед за понижаване на лихвите е ограничено, и макар че доларът отслабва спрямо йената, той се покачва спрямо рублата, мексиканското песо, индийската рупия и други валути, особено засегнатите от решението на Саудитска Арабия да изпомпва повече петрол и произтичащия от това спад в цените на петрола. Поне засега изглежда, че коронавирусната криза предизвиква полет към сигурните щатски активи, а не изтичане на капитали към по-високодоходни развиващи се пазари, както се случи през 2010 г., когато Мантега отправи своето предупреждение.