Коронавирусът заплашва със завръщане на валутните войни

Решаващият въпрос е какво ще направи американският президент Доналд Тръмп в изборна година с икономика под натиск. Ще толерира ли обезценяването на американската валута спрямо част от търговски партньори на САЩ? Тръмп може да прибегне до валутна интервенция или наказателни мита в някакъв етап през 2020 г., ако смята, че търговските партньори на САЩ получават предимство. Глобалното икономическо сътрудничество вече е крехко и всеки от тези два хода би го разбил напълно.

При ограничената парична политика алтернативата е фискалната. Страните се различават и по желанието си да поддържат дефицити. Еврозоната, и по-специално Германия, обикновено не са склонни да харчат повече. Следователно фискалната политика също е изпълнена с потенциал за международно напрежение. Представете си, че Великобритания предприеме голям фискален стимул в отговор на коронавируса, но ЕС не го направи. Европейският износ може да се възползва от търсенето във Великобритания, а търговските преговори за Brexit, които вече са трудни, ще станат още по-трудни.

Единственият отговор е глобалното сътрудничество. Япония и еврозоната може да не са в състояние да намалят лихвите си, за да отговорят на Федералния резерв. Джей Пауъл, председателят на Фед, работи усилено, за да се съгласува с централните банки от Г-7 преди понижаването на лихвите от американската централна банка. Макар и усилията му да не могат да доведат до координирано намаляване на глобалните лихвени проценти, все пак е изключително важно единството на централните банки да се запази. Федералният резерв трябва да разшири валутните суоп линии с другите централни банки, за да им помогне да задоволят търсенето на долари, ако местната ликвидност изтънее.

Г-20 също ще трябва да се активизира. Групата трябва да подтикне членовете си да стартират целенасочени фискални стимули, осигурявайки парични средства на работници, които не могат да се трудят, защото децата им са изпратени вкъщи поради затварянето на училища, както и на предприятия, застрашени от неплатежоспособност поради внезапна загуба на търсене. Колкото повече всяка страна действа в подкрепа на собствената си икономика, вместо да се стреми да излезе от кризата с износ, насочен към търсенето в други държави, толкова по-малко търкания ще има.

Макар медицинската картина да се влошава, все още има известна причина за икономическа надежда. За разлика от ипотечната криза през 2008 г., шокът не идва от финансовия сектор, така че е по-малко дестабилизиращ и има по-голям шанс за бързо възстановяване. Но има само един начин за постигане на това: в икономиката, както и в пряката борба с болестта, светът трябва да работи заедно.