Медии и браншови организации предупредиха за рискове при забрана на хазартната реклама

Медийни компании, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и браншови организации в сферата на хазарта се обявиха против промените в Закона за хазарта. Измененията бяха предложени от ГЕРБ и ДПС и минаха скоростно през първо четене в пленарна зала.

Организациите обръщат внимание както на непрецененото въздействие на промените върху държавния бюджет, така и на влиянието им върху медийния пазар. Според тях забраната на хазартни реклами ще доведе до пренасочването им към сайтове с непроследима собственост и социални мрежи, които не подлежат на регулация. 

Промените в Закона за хазарта ще имат трайни негативни последици върху приходите в държавния бюджет, върху самите лицензирани организатори на хазартни игри и производители на игрално оборудване, върху инвестициите и заетостта в сектора, както и за българския спорт, медиите и обществото като цяло, се посочва в позиция, подписана от Българската гейминг асоциация (БГА), Българската асоциация на хазартните дейности (БАХД) и Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България, и цитирана от БТА.

Те отчитат като най-голям негатив от промените опасността клиентите да са пренасочат към нелегалния хазарт, при който липсва регулация, няма гаранции за спазване на правилата срещу пране на пари и няма постъпления от данъци и такси за държавата. 

Организациите се обявяват за това рекламата на хазарт „да бъде разумно ограничавана“.

Те обръщат внимание и на това, че забраната на рекламата силно ще ограничи приходите на редица спортни клубове, федерации и други спортни организации и ще лимитира възможностите за намиране на спонсори за организаторите на спортни събития.

Забраната за откриване на игрални зали в малки населени места за операторите е необоснована и непропорционална и липсва анализ как това ще се отрази на държавния бюджет или върху заетостта, и предлагат, ако подобна мярка бъде наложена, тя да засяга населени места с население под 1000 или 2000 души. 

„Не по-малко ще бъде негативното въздействие на мярката и върху българските медии, които ще загубят съществена част от рекламните си приходи“, пише в позицията.

„Нова Броудкастинг груп“ и нейната дъщерна компания „Нет Инфо“ също се обявиха срещу промените в свои разпространени публично позиции.

„Законопроектът ще окаже съществено влияние върху нас, тъй като забранява изцяло рекламата на цял икономически сектор.

Както многократно сме имали възможност да посочим, търговските електронни медии се финансират от реклама и от отстъпени права за разпространение на програмите. Непредвиденото и в средата на годината намаление на приходите от реклама ще застраши програмната схема на телевизията, включително може да ограничи достъпа на зрителите до значими спортни събития“, посочват от „Нова“. Компанията подчертава, че е планирала програмата и производството си, а внезапното преустановяване на приходите от тази реклама ще се отрази върху качеството на предлаганото съдържание. Компанията призовава за оценка на въздействието на законопроекта, за да се прецени доколко забраната за реклама на хазарт ще доведе до намаляване на броя на играещите.

От „Нет Инфо“ фокусират вниманието върху непосилната и нерегулирана конкуренция, която дигиталните медии имат в лицето на големите платформи Google и Facebook. „Ежегодната статистика показва, че най-голямата част от вложенията на рекламодателите на българския пазар за дигитална реклама традиционно се насочват към социалните мрежи – Facebook, Instagram, LinkedIn, Viber и други, които не подлежат на законова регулация в България. В този смисъл големите губещи от пълната забрана за реклама на хазартни игри ще бъдат българските електронни медии и сайтове“, посочват те.

 На практика рекламните бюджети на хазартните оператори няма да изчезнат, а ще бъдат преразпределени и изцяло насочени към други играчи на дигиталния пазар – социални медии, чуждестранни сайтове, анонимни сайтове и т.н., подчертават от „Нет Инфо“.

„Мярката е доста странна и изглежда като натиск върху тези, които могат да бъдат засегнати, защото огромната част от сайтовете в интернет няма да бъдат засегнати. Те не са легални. Ще бъдат засегнати тези, които са на светло и плащат данъци“, каза пред bTV Станимир Въгленов, директор "Онлайн проекти" на групата на "24 часа" и член на УС на Организацията за интерактивна реклама (IAB). Той обърна внимание не само на социалните мрежи, които не попадат в обсега на регулацията, но и на множеството медии, чиято собственост е неясна, но имат голяма аудитория.

„Част от тях са регистрирани в Русия. Говоря за псевдоновинарските сайтове, които крадат съдържание от големите медии и го преобразуват. Пускат каквото си искат, което представлява най-голям интерес според тях. Пускат платени материали, незнайно от кого. Пускат и много реклама“, каза Станимир Въгленов. Той подчерта, че именно към тях ще се насочи хазартният бизнес.

 „Преди избори целите са ясни и не са приятни. Най-общо казано - това е натиск“, подчерта той.

„Лишаването на част от медийната индустрия от рекламни приходи ще има пряк резултат върху достъпа на българската аудитория до спортно съдържание и качествено публицистично медийно съдържание“, посочиха в своя позиция и от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).

Промените, които ще бъдат гласувани на второ четене на извънредно парламентарно заседание във вторник, предвиждат да няма реклами на хазартни игри в радио и телевизионни програми, както и в печатни произведения и сайтове. Забранява се и рекламата на обществени места, включително фасади на сгради, а рекламни билбордове могат да се поставят само на разстояние не по-малко от 100 метра от училища.

Същевременно рекламата ще бъде позволена върху обекти за организиране на хазартни игри, както и върху спортна екипировка, спортни съоръжения, спортни зали, стадиони и басейни, материали или продукти на спортни федерации, клубове и сдружения, но не и върху екипировка, продукти или материали, предназначени за ползване от малолетни и непълнолетни деца. Измененията предвиждат и казина и игрални автомати да има само на урбанизирани територии с население над 5000 души.

Само три дни бяха предвидени за дискусии по промените между първо и второ четене.