fallback

Не лихвените повишения са това, което ще помогне за озаптяването на инфлацията

Бързото покачване на цените се дължи и на сътресенията в предлагането, смята анализатор

13:34 | 12.07.22 г. 3

Покачването на лихвите с цел контрол на търсенето - и съответно на инфлацията - не е правилното решение, тъй като покачването на цените е предизвикано основно от сътресенията в предлагането, смята анализатор.

Световните производители и доставчици не са способни ефективно да произведат и доставят стоките на потребителите след блокадите, които бяха наложени заради пандемията. По-скорошно събитие, повлияло на тези процеси, е руската инвазия в Украйна, която ограничи предлагането, основно на суровини, пише CNBC.

"Предлагането е много трудно за управление и виждаме това в редица индустрии и бизнеси, преминаващи през много различни предизвикателства", каза Пол Гамбълс, управляващ партньор в консултантската фирма MBMG Group.

По отношение на енергийната криза, пред която е изправена Европа на фона на заплахите от Москва, че ще спре доставките на газ, Гамбълс смята , че "Денят на американската независимост бе нещо като ден за зависимост за Европа, която си вкарва автогол, тъй като голяма част от случилото се е в резултат на санкциите".

"И Федералният резерв на САЩ бе първият, който вдигна ръце и каза, че не може да направи нищо за шоковете в предлагането. И след това повиши лихвите".

Правителствата по света обаче се фокусираха върху това да забавят търсенето в опит да контролират инфлацията. Покачването на лихвите цели да постави търсенето на по-равни с предлагането равнища.

Федералният резерв на САЩ например увеличи лихвите със 75 базисни пункта (б.п.) - най-голямото увеличение от 1994 г. - до диапазон от 1,5-1,75% през юни, като протоколите от заседанието показаха в сряда (6 юли), че е възможно да има още един такъв ход и този месец.

Очакванията са Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвите на заседанието си на 21 юли.

Паричната политика е "грешното решение"

Според Гамбълс търсенето все още е под предпандемичните си равнища, но дори без здравната криза отново би било недостатъчно.

"Ако погледнем къде би била безработицата, ако не бе Covid-19 и нямаше блокирания, все още сме с 10 млн. работни места по-малко, отколкото трябва. Следователно има потенциално значим застой на пазара на труда. И отново - не смятам, че това е проблем на паричната политика и че тя може да промени нещо", коментира анализаторът.

На фона на шоковете в предлагането, които от време на време напомнят за себе си, би било трудно за централните банки да поддържат устойчив контрол над инфлацията, смята Гамбълс. Според него САЩ трябва вместо това да се фокусира върху фискалните стимули, за да озапти инфлацията.

"Федералният бюджет за фискалната 2022 г. е с 3 трлн. долара в брутно изражение по-малък спрямо този от 2021 г. Съответно имаме голям дефицит за щатската икономика. И знаете, че вероятно има малко неща, които паричната политика може да направи в тази насока", обясни експертът.

Други "нетрадиционни икономисти" - цитирани от Гамбълс в интервюто - като старши икономическият съветник на HSBC Стивън Кинг също са защитавали позицията, че не само предлагането или само търсенето са виновни за инфлацията, а и двете страни на уравнението.

Според икономисти като Кинг пандемичните затваряния, войната в Украйна, продължаващите проблеми с веригите на доставки, както и стимулите, предприети от правителствата в икономиките, и разхлабените парични политики са допринесли за инфлацията.

"Икономически погледнато, здравната криза бе приета от мнозина основно като предизвикателство за търсенето. Централните банки отговориха на това, като предложиха много ниски лихви и продължителни количествени облекчения, дори правителствата предложиха огромни фискални стимули", написа Кинг в бележка към клиенти по-рано тази година.

"Реално в развитите икономики пандемията имаше само ограничени вторични ефекти върху търсенето, свързани с блокадите. Вторичните ефекти върху предлагането се доказаха като по-големи и далеч по-устойчиви: пазарите в момента не работят толкова добре, страните са икономически несвързани и служителите не са толкова способни да преминават през граници. Разхлабването на финансовите условия, когато предлагането се е влошило толкова много, може единствено да доведе до инфлация", обяснява икономистът.

Все още популярен антидот

Предпочитан инструмент срещу високите цени продължават да са лихвите. Икономистите обаче се опасяват, че  използването им може да предизвика рецесия - покачването на цената на кредитите прави по-скъпо разрастването на фирмите. От своя страна, това може да доведе до намаляване на инвестициите, като навреди на заетостта и работните места.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:34 | 14.09.22 г.
fallback