fallback

В рамките на три дни след срещата на Г-7 централните банки предприеха действия

Въпреки че не са пряко координирани, действията им представляват един от най-широкомащабните опити за овладяване на кризата от октомври 2008 насам

16:15 | 11.08.11 г. 1
Автор - снимка
Създател

Председателят на ЕЦБ Жан-Клод Трише
Снимка: Jakonen, лиценз: CreativeCommons

Централните банкери се опитват да предпазят икономиките си от затягащата се фискална примка и валутната волатилност, заплашващи пазарите с нова глобална рецесия, пише Bloomberg.

В рамките на 72 часа след срещата на страните от Г-7 на 7 август Федералният резерв (Фед) обеща да запази близките до нула лихвени проценти най-малко до средата на 2013 г., Европейската централна банка (ЕЦБ) се намеси на облигационните пазари, Английската централна банка посочи, че е готова да предостави допълнителни стимули за икономиката, ако това е необходимо, Япония заяви, че е загрижена за поскъпването на йената, а Швейцария предприе нови мерки за понижаване на „надценения“ франк.

„До този момент централните банки бяха бастион на силата“, казва Щефан Шнайдер, главен икономист на Deutsche Bank AG във Франкфурт. „Политиците направиха всичко, за да унищожат вярата в тяхната способност да решават проблемите, с които се сблъскват“.

В четвъртък Корейската централна банка задържа основните лихвени проценти непроменени за втори пореден месец. Тази сутрин индексът MSCI Asia Pacific в Токио се понижи с 1,1%.

Финансовите министри и централните банкери от страните на Г-7, включващи САЩ, Великобритания и Германия, заявиха на 7 август, че „ще предприемат всички необходими мерки в подкрепа на финансовата стабилност и растежа и че ще работят в дух на близко сътрудничество и доверие“.

В понеделник базираната във Франкфурт ЕЦБ, която миналата седмица възобнови програмата си за изкупуване на облигации след 18 седмично прекъсване, разшири фокуса на придобиванията си, включвайки Италия и Испания – третата и четвъртата по големина икономики в еврозоната.

Решението на Фед от 9 август да задържи основните лихвени проценти на рекордно ниските, близки до нулата нива до средата на 2013 г. и заявената решимост на банката да използва „допълнителни инструменти“, ако е необходимо, е взето в момент, когато американският Конгрес гласува мерки за затягане на фискалната дисциплина, а икономическите стимули, инициирани от президента Барак Обама през 2009 г. бяха изчерпани.

В сряда губернаторът на Английската централна банка Марвин Кинг заяви на пресконференция в Лондон, че насрещните ветрове, спъващи британската икономика се усилват „с всеки изминал ден“ и че правителството може да разгледа възможността за нови стимули, ако прогнозата за икономическия растеж продължава да се влошава.

На 9 август управителят на японската централна банка Масааки Ширакава заяви, че волатилните валутни курсове може да имат негативен ефект върху икономиката. Миналата седмица японската централна банка предостави нови 10 трлн. йени (130 млрд. долара) за стимулиране на икономиката на страната и извърши едностранна интервенция на валутните пазари, в опит да ограничи поскъпването на йената.

Швейцарската централна банка вчера обяви, че ще увеличи предлагането на франкове, за да овладее поскъпването на „масивно надценената“ си валута.

Въпреки че всички тези мерки не са пряко координирани, те представляват един от най-широкомащабните опити за овладяване на кризата от октомври 2008 г., когато Фед, ЕЦБ и четири други централни банки заедно понижиха лихвените си проценти с надеждата да ограничат последствията от колапса на Lehman Brothers Holdings Inc.

„Централните банки се опитват да действат заедно“, казва Мохамед Ел-Ериан, изпълнителен директор на Pacific Investment Management Co. (Pimco) - най-големият облигационен фонд в света.

„Ние обаче трябва да признаем, че това което те правят е необходимо, но не и достатъчно“, казва Ел-Ериан. „Трябва и други институции, както в САЩ, така и в Европа също да започнат да действат координирано“.

До този момент присъдата на финансовите пазари е смесена. Standard & Poor’s 500 в Ню Йорк, който беше на червено през 11 от последните 13 сесии, в сряда се понижи с 4,42% до 1 121 пункта.

Също в сряда германските акции отбелязаха най-силния си дневен спад от 2008 г. Във Франкфурт DAX изгуби 5,1% до 5 613 пункта в 11-та поредна сесия на загуби – най-дългата червена вълна за германския индекс от 1978 г. От 2 май DAX се е понижил с 26%. Днес германските акции стартираха сесията с печалби, като по обед повишението беше около 0,4% до 5 633 пункта.

След като правителствата от еврозоната не успяха достатъчно бързо да овладеят разпространението на дълговата криза, стартирала в Гърция, сега спасяването на еврото е оставено в ръцете на ЕЦБ. В опит да обуздае инфлационното напрежение, централната банка повиши основния лихвен процент два пъти от началото на годината до 1,5%.

За изкупуването на италиански и испански дълг ЕЦБ трябва масивно да разшири баланса си, с което ще наруши един от основните принципи в договора за еврото и може да подкопае доверието в единната европейска валута. Срещу решението на ЕЦБ за подновяване на програмата за изкупуване на облигации на изпитващи затруднения страни от еврозоната гласуваха германският представител в борда на директорите на банката и президент на Bundesbank Йенс Вилдман, както и представителите на Холандия и Люксембург.

През следващата фискална година в САЩ, стартираща на 1 октомври, бюджетните разходи ще бъдат понижени с 42 млрд. долара – два пъти повече, отколкото през предходните 12 месеца. Според споразумението за понижаване на бюджетния дефицит, гласувано на 2 август, дефицитът на страната трябва да бъде понижен с най-малко 2,1 трлн. долара през следващите 10 години.

Председателят на Фед Бен Бернанке обяви, че централната банка обмисля трети кръг вливане на ликвидност, въпреки че първите две ликвидни инжекции, възлизащи на 2,3 трлн. долара не успяха да осигурят достатъчен ръст на заетостта и да защитят възстановяването.

Въпреки че предприемат тези мерки централните банкери „не знаят коя от тях може да се окаже панацея“, казва Шнайдер от Deutsche Bank. „Става все по-несигурно дали някой е в състояние да спре тази спирала“, допълва той.

Според Бернанке, който е един от изследователите на Голямата депресия, сред уроците научени от финансовия колапс от 30-те години на миналия век е изводът, че „при подобни кризи политиците трябва да действат решително, със сила и въображение“ и че „за решаването на глобалните кризи са необходими глобални действия.“

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:03 | 14.09.22 г.
fallback