Икономическите рискове на 2012 година

На този фон основните развиващи се икономики, които преминаха успешно през бурите от 2008 и 2009 година, може да не се справят така добре с проблемите, които изникват на хоризонта. Ръстът в Бразилия например вече замира, което поражда притеснение сред съседите на страната в Латинска Америка.

В същото време дългосрочните проблеми като климатичните промени и другите екологични заплахи, както и увеличаващото се неравенство между държавите по света, не са изчезнали. Някои от тях дори са станали по-сериозни. Един пример: високата безработица натиска надолу заплатите и увеличава бедността.

Добрата новина е, че мерките за преодоляване на дългорсочните проблеми всъщност ще помогнат за отстраняването на краткосрочните. Увеличаването на инвестициите по посока напасване на икономиките към глобалното затопляне ще стимулира икономическата активност, ръста и създаването на работни места.

По-погресивното данъчно облагане, практическото преразпределяне на доходите от високите и средни етажи към дъното, ще доведе до свиване на неравенството и ще увеличи заетостта, а с това и съвкупното потребление.

По-високите данъци за най-богатите биха могли да генерират приходи за финансиране на обществени инвестиции и за осигуряване на социална сигурност на най-бедните и онези без работа.

Дори и без увеличение на бюджетния дефицит подобни увеличения на данъците и разходите биха могли да понижат безработицата и да увеличат производството. Опасенията са, че подобна политика и идеология нямат място нито от едната страна на Атлантика, нито от другата и особено в САЩ.

Вместо това решаването на проблема с дефицита се преследва с орязване на социалните разходи, което ще задълбочи неравенството. По подобен начин опитите да се стимулира икономиката на предлагането, макар да има достатъчно доказателства против този модел, особено в периодите на висока безработица, ще предотвратява увеличаването на данъците за богатите.

Дори и преди кризата се наблюдаваше ребалансиране на икономическата мощ – всъщност чрез корекция на 200-годишната аномалия, при която делът на Азия в световния брутен вътрешен продукт се е свил от 50% до под 10 на сто.

Прагматичният ангажимент към растежа отличава Азия и останалите развиващи се пазари от страните от Запада, където комбинацията от идеология и интереси изглеждат като ангажимент да не се гони ръст.

В резултат на това ребалансирането на глобалната икономика вероятно ще ускори темпа си, което почти неминуемо ще доведе до усилване на политическото напрежение.

На фона на всички проблеми, пред които е изправена световната икономика, ще бъдем щастливци ако това напрежение не започне да се изразява на практика в рамките на следващите 12 месеца, завършва Стиглиц.