Централните банки засилват риска от балон при активите на фона на дефлация

За централните банки се оказа лесно да напомпат цените на имотите и акциите, след като не успяха да изпълнят целите си за инфлацията. И докато понижаването на разходите за различните стоки и услуги е добра новина за потребителите, прекомерно ниската инфлация затруднява кредитополучателите да изплащат дълговете си и фирмите – да увеличат печалбите си, пише Bloomberg.

По-голямата опасност идва от вероятността прекомерно ниската инфлация да се превърне в дефлация. Така домакинствата отлагат покупки в очакване на още по-ниски цени, а компаниите отлагат инвестиции и разкриване на работни места в очакване на по-засилено търсене.

„Полъхът на прекомерно ниската инфлация се усеща в световен мащаб“, коментира пред информационната агенция Робърт Синч от Pierpont Securities Holdings LLC.

Централните банкери се опитват да предотвратят дефлацията с вливане на ликвидност в икономиката и поддържане на рекордно ниски лихви. Паричните стимули обаче не доведоха до очаквания резултат – по-бърз растеж и по-висока инфлация.

Сега централните банки трябва да продължат да поддържат паричните стимули или да ги засилят. Така обаче рискуват да нанесат повече вреди на икономиката, защото цените на акциите и недвижимите имоти вероятно ще достигнат неустойчиви нива.

Глобалната инфлация се очаква да достигне 2,8% през тази година – второто най-ниско равнище след Втората световна война, заради рекордно високата безработица в развитите икономики и забавянето на развиващите се пазари, коментира Брус Кейсмън, главен икономист в JPMorgan Chase & Co. в Ню Йорк.

Въпреки че паричните стимули продължават, около две трети от 27-те централни банки, чиято дейност Morgan Stanley наблюдава, не се справят с постигането на инфлационните цели, допълва агенцията.

„През последните месеци дефлационният натиск се засили“, коментира Лоран Фрекс, изпълнителен вицепрезидент на Nestle SA. „Няма растеж на пазарите, така че всеки се бори за дял от изчезващата торта“, посочва той.

Заради политиката на централните банки обаче инвеститорите се насочиха към по-рисковите активи, тъй като не могат да постигнат добра възвръщаемост от вложенията в държавни облигации. Така Nikkei 225 в Япония например нарасна с 40% от началото на годината, а MSCI World Index, който следи и развиващи се, и развити пазари, записва повишение от 19%, изчисляват от информационната агенция. За Dow Jones пък дори се очаква да достигне границата от 18 хил. пункта до една-две години.

Евентуален ръст на инфлацията би променил ситуацията, само че такъв не се задава. Стимулите така и не подкрепиха растежа – Международният валутен фонд (МВФ) занижи очакванията си за растежа на световната икономика до 2,9% за тази година и 3,6% - за следващата. Фондът освен това очаква правителствата да продължат да прилагат мерки за икономии, за да свият дефицитите.

„Лесните пари на централните банки не могат да пренесат ентусиазма от пазарите към икономиката, защото „тръбите“, по които трябва да бъдат „транспортирани“ са задръстени“, посочва Мохамед ел-Ериан, главният изпълнителен директор на Pimco. Банките се въздържат да кредитират, а бизнесът и домакинствата – да харчат и инвестират, заради последствията от глобалната криза. Така свитото търсене на суровини от Китай и други развиващи се икономики например доведе до сериозен спад на цените, допълва той.

На най-големи рискове е изложена еврозоната. Европейската централна банка (ЕЦБ) стана доста по-агресивна, след като през октомври инфлацията падна до 0,7% при заложена цел 2%. Председателят на ЕЦБ Марио Драги предупреди, че ръстът на цените ще продължи да се забавя на фона на рекордно високата безработица и бавния растеж.

Икономисти предупреждават, че има вероятност еврозоната да се „японифицира“, ако централната банка не предприеме още мерки. Да се избегне съдбата на японската икономика обаче ще е трудно.

Драги намекна, че е възможно ЕЦБ да започне да взима пари на банките от еврозоната, които депозират парите си, вместо да кредитират. Има обаче вероятност това да навреди на рентабилността им и да ги накара още повече да свият кредитирането.

Същевременно ЕЦБ изключва възможността да приеме стимули в стил Фед.

Единствено развиващите се пазари приветстват забавянето на инфлацията. Това позволи на централните им банки да позабравят опасенията за „прегряване“ и да предприемат мерки за стимулирането на растежа. Не се очаква Бразилия, Индия и Турция например да продължат да затягат паричната политика.

И докато агресивните действия на централните банки така и не подкрепиха икономиката, както се очакваше, цените на жилищата от Канада до Австралия и от Швеция до Китай нараснаха до такава степен, че вече се считат за неустойчиви. Това явно притеснява дори ръководството на Фед, което дава признаци за безпокойство заради движението на цените на жилищата, земята и други активи.